Усещам го от говора, от погледа, от това дали ми се обръща внимание и как. То зависи и какъв статут заема в живота ми въпросния човек, чието пренебрежение усещам.
Пренебрежението е според мен признак на антипатия. Когато е допълнено и от интриги вече си е чиста ненавист.

Абе кофти е. Отбягват те, гледат те със сключени вежди и все едно, че си просяк, прокажен, все едно не си човек, а куче. Говорят ти троснато, не обръщат внимание, че говориш или правиш нещо. Или ако ти обърнат внимание е само, за да ти се присмеят или да ти подхвърлят злобна забележка.
А има и такива, които те отбягват явно.
Такива хора рядко съм ги разбирала защо го правят.
Принципно се държа възпитано и гледам да не преча на другите.

В същото време и на мен има хора, които са ми антипатични и проявявам към тях същото, което съм понасяла към себе си. А като се замисля не знам защо, нямам причина - някакво вътрешно усещане. Опитвам се да се преструвам, че ги харесвам, за да не ги обидя, но трудно се получава да излъжа себе си. Честно казано за това се виня. Не искам да съм такава. Не искам да не понасям човек от когото не съм видяла лошо.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.