Ами... то е дълго за споделяне. И на мен ми беше трудно при раздяла, но се свиква, времето лекува всичко. Понякога се връщам в миналото в мислите си, мъчно ми е за някои неща, но гледам напред... Сега се радвам, че е станало така ( прекъсването на приятелството). За добро е. Разбирам, като мина известно време, че ми е по-добре без този псевдо приятел. Реално не съм имал истински приятел, като направих една равносметка, разбрах, че е така. Няма смисъл да страдаш за хора, за които не си заслужава. А и като гледам сега - едни пози, едни преструвни, едно лицемерие при приятелствата. Ама това е друга тема.
Относно съучениците - мисля, че някои се правят нарочно, че не те помнят, особено, ако не сте се разбирали в класа и сте си били безразлични. Така мисля аз. Нормално е да забравиш някого, който си виждал няколко пъти, но хора, с които си учил много, много години, а и имаш някои снимки, спомени с тях, как ще забравиш?
П.П. Не мога да си сменя ника, все излиза първата ми регистрация с някакви цифри?! Уж го сменям, а всъщност нищо не се променя в постовете. Както и да е. Ще я карам така.
Няма начин, да няма начин!
|