Съгласна съм да се поздравяват комшиите, хората които поне още веднъж има вероятност да те срещнат. Но ми идва вповече да поздравявам непознати. Просто ми се струва престорено някак. Но, ми се е случвало някой да върви по улицата и с усмивка да ме поздрави, просто ей така, тогава и аз отвръщам с усмивка и поздрав. Усещам човека, поне за миг. Но, поздрави, само заради поздрава или такива, които клюкарски се приближават с поздрав, само за да изкопчат нещо и после да го споделят с клюкарите, не харесвам. Абе, усещам ги хората някак с душата си дали са искрени и ми е гадно като фалшиво някой ме поздрави.