|
То "банката за идеи" е наистина едно изключително интересно, оригинално и уникално начинание и занимание, което освен, че може да ти заеме целия живот, а по-точно е да се каже, че един живот не ти стига, може и да се окаже, че е единственото ти занимание, което си е заслужавало, като изключим раждането, отглеждането и възпитанието на деца и дай боже внуци или каквото там е според личните приоритети на всеки...
"Банката за идеи" е едно от най-интересните ми и изключителни хрумвания, които съм инала щастието да уловя, докато мълниеносно са прехвърчали през главата ми още докато бях дете... Никой не ме е учил, никой не ми е подсказвал, нито бях го чувала отнякъде, затова ми се струва, че има Божия намеса в цялта тази работа:-))) Тогава и "банка за идеи" не се казваше и всъщност, не се казваше никак... просто , веднъж ми хрумна нещо интересно и понеже, знаех, че ако не го запиша веднага, ще го забравя може би завинаги, а ми се струваше направо съдбоносно, ако не помисля върху него, когато имах повече време, тишина и спокойствие за себе си... Драснах го набързо на едно листче и, разбира се, го забравих... Мина се не мина колко време, не знам, осени ме друга "гениална идея". И нея драснах на листче и я оставих да "отлежава" за неизвестно количество време...
Като се насъбраха така доста и се разхвърчаха навсякъде из стаята ми и майка ми без малко да ги изхвърли, ми дойде на ум да ги сложа в кутия за бонбони... Много добре си спомням първата си "бонбонена кутия за идеи" от популярните тогава шоколадови бонбони "Лилия" с нарисувана бяла огромна лилия със зелени листа...
Много бързо, кутията се напълни и тогава си взех една кутия за обувки и я обвих в станиол - червен и започнах периодично да преглеждам бележките с идеи от бонбонената кутия и да ги подреждам по някакъв начин и някаква логическа система в кутията за обувки... Така се получи първия ми, нещо като, класификатор... в последствие, в кутията за бонбони затварях набързо надрасканите идейки, а по-късно като имах време ги подреждах и класифицирах в кутията за обувки...
През лятната ваканция, отварях кутията за обувки и започвах да разглеждам бележките, да подобрявам класификацията, като си измислям раздели и подраздели, да търся литература по неща, които ми бяха интересни или сама да си доразработвам идеите, които ми бяха особено интересни... после осъзнах, че това, което правя много прилича на библиотека и започнах да наблюдавам, какво се прави в градската библиотека, как се подреждат книгите и другите материали, как се систематизират и класифицират... четох за големите библиотеки по света, като Александрийската, в които има и "тайни" отдели, където се съхраняват апокрифни и кодирани издания и т.н...
Няма да казвам, какво нещо направи с мозъка и ума ми това ми занимание от детството и юношеството и каква неоценима роля и полза има и винаги ще има в живота ми...
Сега притежавам една огромна "колекция" от подредени и класифицирани, систематизирани по определен мой си принцип, идеи по най-различни въпроси трупани с години от съзнателния ми живот... никога нищо не се е изхвърляло... бях стигнала до там, че макар и да преписвах и подреждах всяка хрумнала ми и надраскана идея, да не изхвърлям първото листче, на който спонтанно и набързо съм я надрасквала, защото ми беше много важно да видя почерка и начина , по който съм я изписала в момент на вдъхновение и така можех да извикам в съзнанието си същия момент и преживяване и да си спомня, какво и как точно съм си мислела в момента, когато нещо ми е хрумвало... Сега това може да послужи като една нагледна илюстрация за мислите, хрумванията, идеите, които преминават през главата ни през по-голямата част на съзнателния ни живот... за това, как функционира ума ни, мисленето ни и пр....
През 80-те и 90-те години беше модерно понятието "база данни", та "кутиите", които отдавна вече бяха станали шкафове и чекмеджета и чекмедженца, почнах да наричам "моята идейна база данни", а по-късно беше преименувана на "банка за идеи", понеже беше започнала да ми носи пари... да, наистина, продавала съм идеи или много от тези идеи, бяха финансирани...
През първата половина, през повечето време съм събирала идеи и съм трупала материали и размишления по тях, а сега повече търся сред наличните отговори и разрешения...
Там е работата, че един живот не стига да се "усвои" цялата тази "идейна информация", но поне ще има какво да завещая на деца и внуци...
И така, аз проблеми не мога да измислям, нито мога да давам за пример. Нито мога да обещая, че ще имам време и интерес да разиграя тук, както бих искала или както аз си знам моята "банка за идеи", за да докажа ефекта, ефикасността и ефективността й... все пак, това си ми е личното "ноу-хау", но мога да се съглася на една малка демонстрация...
Ти си кажи някакъв проблем, а аз мога да надникна в "банката" и да извадя нещо от там и да покажа, как работи, да речем на няколко нива
|
Re: Моите начини [re: valenty]
