|
То дилетантското залитане по психологическото е модно напоследък, че и от доста време, та няма как да те "пусне" и напусне:-))
Както казах по-горе, обичам и се старая да сменям начините за разтоварване, за да не се пристрастявам. Нормално е, ако човек, открие начин за разтоварване, който му носи удоволствие всеки път, да отделя все повече и повече време за него. С една дума, да стане зависим от него и да се пристрасти. А това в един момент може да ти докара повече проблеми, отколкото да реши... Например, може да неглижираш работата си, грижите за децата, семейството, дома си... да престанеш да се срещаш с близки и приятели, да разнообразяваш интересите и задоволяването на потребнстите си...
От друга страна, обичам да разполагам не с един-два начина за разтоварване, а с много и разнообразни възможности... Донякъде е свързано и с работата ми, където трябва да има непрекъснато обновяване на възможностите за справяне със стресови състояния...
Друг вариант е, за определен период от време, например година-две, да се огранича в 2-3 начина, но във възможностите, на които да се задълбоча повече...
например, "тиквената тема"... обичам тиква - печена, варена на пара, на "маджун", който е правила пра-пра баба ми още и рецептата е стигнала до майка ми и мен... много харесвам разказа "Печената тиква" на Елин Пелин, както и всякакви каламбури, вицове, анекдоти за тиквата и нейните преносни метафорични значения... А тази година пък се оказа, че била "Година на тиквата", не зам според кой зевзек и направо "примрях" по изображения на тикви
...обаче, смятам, че най-после кулминацията на "тиквения ми интерес" достигна апогея си и сега следва да има спад и затишие... щото то, колко дълго може да продължи такъв един "тиквен интерес"
А хоби си имам... хобито е нещо, което за цял живот държи интереса ти към него, към което се пристрастяваш, без което не можеш да живееш нормално, но и прекалено вкопчен в него, също нямаш нормален живот... Затова, от време-навреме го пускам, за да си отдъхна и да заредя батерии, пък и то е от такова естество, че переодично се налага дистанциане, преосмисляне, пренастройване...
По едно време се занимавах с "Твоческа визуализация" и "колекционирах визуализации". Когато усъвършенствах една, минавах на следваща, по-сложна. След това, ги експериментирах в група поотделно и в комбинации, след това започнах да измислям свои, които да прилагам върху други желаещи и да наблюдавам и изследвам резултатите... Този период ми отне около 5-6 години... После ги поизоставих, защото вдъхновението ми се поизчерпа и защото, както ми се стори разбрах за себе си всичко или почти всичко или поне, което ми е било интересно за този метод... и така...
Всеки начин за релаксиране и разтоварване е всъщност една отделна област на познание и винаги ще съществува дилемата, дали да се отдадеш напълно, задълбочавайки се в един-два начина за цял живот или непрекъснато да изучаваш, изпробваш, експериментираш нови... защото нови и интересни неща непрекъснато се появяват...
Харесват ми и двете нагласи и имам склонност да се поддават ту на едната, ту на другата крайност, докато с годините не намерих подход, който да съчетава и двата и същевременно да ми дава възможност да досътворявам свои собствени... Той представлява нещо като синтетичен, еклектичен или синкретичен подход - съчетание и обединяване на разнообразни методи, извличане на квинесенцията на всеки от тях и получаване на нови, като например
създаване на собствена "банка за идеи" за разрешаване на проблеми и проблемни ситуации, всяка от които си има собствено описание и описание на случаите, в които е била прилагана и резултатите от нея...От една страна ме кара да се задълбочавам достатъчно във всеки един метод, от друга, да събирам и изучавам нови подходи, а от трета да архивирам всичко и да го подреждам в собствена "банка за идеи"...
Редактирано от eooa на 29.10.12 20:12.
|
Re: Моите начини [re: valenty]
