Понякога нещата много се усложняват. Така е и със страха и паниката.
Те са си нормални човешки чувства и всеки ги е изпитвал и изпитва .Въпроса е, че при някои хора те са преобладаващи и не им позволяват да се радват на живота.Понякога човек наистина се озовава в един истински затвор от който не може да излезе.
Но, това не винаги е защото му е изгодно.Понякога той иска но не знае как да се справи със страха.И тук нито психиатрите много му помагат нито психолозите.
Никой няма съществена причина да го прави.Представете един психотерапевт който лекува П.Р..Плаща му се за час работа.За колко време ще му е изгодно да ви лекува- за 6 месеца или за 2 години?
Дете от втори клас ще сметне, че парите които той ще получи за 6 месеца са 4 пъти по – малко отколкото за 2 години.
Така, че самата нужда на психотерапевта го прави неефективен.Да помогне бързо и успешно на клиента е като в анекдота за внука адвокат който спечелил първото си дело, а баща му изпаднал в ужас казвайки му, че това дело е издържало цялата фамилия.
Не казвам, че нещата се правят нарочно и съзнателно работата се удължава.Не е така.Проблема е, че не се прилагат нови методи на психотерапия. Прави се опит хората да се убедят, че пътуването с каляска е по добро от това с кола или самолет.
Логиката в случая е следната – Страхът е чувство от което вие страдате и искате да се избавите.Не знаете как и се лутате. Мъчат се и да ви убедят, че да се справите е много трудно , става много бавно и дори не винаги .
Да, но вие знаете, че освен страха има едно друго чувство което може да пребори паниката.Дори две.
Ще спомена основното .И малките деца знаят че страхът се побеждава със смелост .Даже, jewel78 накъде питаше какво да прави като не е смела.Отговорът е прост- психотерапевта трябва да я научи как да ,,пусне ‘’своята смелост.Това е неговата задача.За това и лекарствата не са решение при ПР , те не учат човека на смелост.
Искам да обърна внимание, смелост не значи безстрашие.Смелост означава страх , който се преодолява.Без страхът няма и смелостта.
За това и не се говори за лечение на ПР.Говори се за контрол върху страхът и паниката.Контрол не чрез някакви измислени теории, а чрез действия.
Както казва Вида аз си знам ползата от ПР, но какво от това , като я няма смелостта – мое допълнение.
Като пример ще дам и Nayany .
Много внимателно четях всичко което пише.Не исках да го коментирам защото нещата са малко по – различни .Не я е излекувал Еглонила- той си е най- обикновен транквилизатор.За това тя да се справи основна роля е изиграла нейната сила , смелост, здрав разум и подход на докторката.
Ето един пример за нейната смелост---И един номер ,който нучих тогава (преди да започна да го пия),когато ме връхлиташе пристъп и вече бях тотално уморена от лекари и диагнози и достатъчно отчаяна,един ден си казах,е добре ще му се оттдам изцяло на този световъртеж и усещането,че губя съзнание и да видим какво ще стане.
И познайте: нито припаднах,нито умрях.,а само дето ако на предишните пристъпи им трябваше средно 10 минути да преминат,то този мина сигурно за
Изключително важно е това което тя казва за сегашхото положение-
и от тогава съм си отново аз,истинска,бореща се сама със страховете и трудностите и ако някой път нещо ме изплаши или "паникьоса" не му обръщам внимание,както повечето хора,които никога не са имали този проблем.
Както казах страхът не може да не го няма , но жената е смела и го преодолява.
Две думи и за психиатъра, тя пище-
Тя ме слуша точно 5 минути и започна да пише рецепта и да се подсмихва.
Какво иска да и покаже лекарката , като я слуша само 5 минути и даже се подсмихава- Представяте ли си я , след 2 години обикаляне и купища изследвания дали е очаквала такова нещо - 5 минути и усмивка.
Но лекарката го прави нарочно .,Така тя буквално и казва – Аз познавам заболяването ти , то е толкова леко, че просто е смешно .
Страхотен подход.Няма теории и празни приказаки , има уверено поведение което веднага печели доверието на пациента.
В случая каквото и да и бе изписала щеше да и мине.
Но, тя избира Еглонила .Защо? Защото той рядко се използва , така, че успешно може да да изиграе ролята на чудото- ако бе избрала например Диазепам или ривотрил нямаше да същото .Много хора пият тези лекарства и те не могат да бъдат ,,чудо''.
Излекувана ли е Nayany сто процента и за винаги.
Отговора е само един – ДА Тя владее страхът си .
Само хора които са постигнали смелостта си пишат подобни неща - бореща се сама със страховете и трудностите и ако някой път нещо ме изплаши или "паникьоса" не му обръщам внимание.
/Срвнете постовете на Ивайло и нейните и сами ще усетите разликата между смелият
и .......не смелият/
Тя е проумяла че в истинският живот страхът е нещо нормално и както виждате не бяга от него. Да, на нея наистина и е било писнало , докторката умело я е подпомогнала / но не с лекарството / и край.
Сега пак някой може да опонира, че той не е смел.Това може да е така , но смелостта ни е вродена и може да бъде ,,пусната’’ .Не казвам, че е много лесно и бързо .Не е.
Но пък е много очарователно да се наслаждаваш на собствената си смелост и промените които тя те кара да вършиш в живота си. Веднъж когато се усетиш смел това започва да ти харесва и се получават неочаквани и любопитни промени.
Най- важното което се получава е –
Свобода и падането на стотици ограничения които страхът те е накарал да си наложиш.
|