Това е една статия от вестник ,,Лечител''

Пускам я защото тя подкрепя в голяма си част моите постове посветени на ПР.

Не съм съгласен с всичко написано в нея , като основното е - при БАР -депресивна фаза антидепресантите са абсолютно необходими.

Силата на духа е по-важна от лекарствата
Новите антидепресанти са едни от най-опасните медикаменти, създавани досега

Годишно в света хората употребяват антидепресанти за 13 милиарда долара - и над 80% от зашеметяващата сума се пада на така наречените SSRI (селективни инхибитори на обратното поемане на серотонина), каквито са например Прозак, Паксил и Золофт.
SSRI са едни от "бестселърите" в медицината и техният огромен успех се основава на "теорията за химичния дисбаланс". Тя предполага, че хората са депресирани заради ниски количества на серотонина - химично вещество в мозъка и невротрансмитер, въздействащ върху нервната система.

SSRI компенсират този химичен дисбаланс, като спомагат за увеличаването на серотонина и според твърденията на производителите могат да лекуват не само депресията, но и други психични и психиатрични проблеми като социално безпокойство и натрапчива невроза.
Този клас медикаменти постави началото на революция в областта на душевното здраве. Изведнъж се оказа, че клиничната и тежката депресия не са нещо, което страдащият трябва просто да търпи или да се научи да преодолява. Вместо това се предлагаше просто и достъпно лекарство - едно химично вещество, което да въздейства върху друго. В резултат на това се превърнахме в "Прозак-нация", както се казва в известната книга на Елизабет Вурцъл.
Фармацевтичната индустрия беше основният поддръжник на теорията за серотонина и депресията - по очевидни причини. Удивителното е обаче, че при все това въпросната концепция така и не беше действително доказана, откакто беше формулирана през 1967 година - и не защото липсваха достатъчно опити.
Като се има предвид, че теорията си остава недоказана, не е изненадващо, че SSRI-антидепресантите са далеч по-малко ефикасни, отколкото фармацевтичните компании ни убеждават. При метаанализ на всички публикувани и непубликувани изпитания до този момент учени установиха, че тези изследвания, в повечето случаи финансирани от самия производител, или своеволно изкривяват резултатите в положителна посока, или биват потулени, ако откритията се окажат отрицателни.

Каква е идеята?
Общоприето е (както от лекарите, така и от широката публика), че тежката депресия е резултат от химичен дисбаланс и особено от ниски нива на невротрансмитера серотонин. Връзката с ниските нива на невротрансмитер беше предположена през 1965 година от Джозеф Шилдкраут, който е един от основоположниците на общата теория за химичните дисбаланси като причинител на депресията. Той смята, че тези дисбаланси предизвикват резки колебания в настроението и че проблемът може да се коригира с медикаменти. Две години по-късно изследователи посочиха серотонина като отговорния невротрансмитер.
Но утвърждаването на тази хипотеза има повече общо с агресивния маркетинг на фармацевтичните компании, отколкото с изследванията на учените, които 40 години се опитваха - без никакъв успех - да представят убедителни доказателства в подкрепа на теорията.
Изследователите, които анализираха цереброспиналната течност на клинично депресирани и склонни към самоубийство пациенти, не успяха да открият никакви разлики в нивата на серотонина им в сравнение със здрави хора. Дори и участниците в медицински изпитания, чиито равнища на невротрансмитера биваха нарочно понижени, не изпадаха в депресия. По същия начин депресирани хора, при които беше предизвиквано огромно повишаване нивата на серотонина, не постигаха никакво подобрение на състоянието си.
Невронауката не само беше неспособна да докаже теорията в независими изследвания, но и се натъкна на множество факти, които предполагат, че депресията и останалите умствени разстройства са последица от много по-комплексни фактори от простия недостиг на невротрансмитер.
Липсата на доказателства не се подпомага и от факта, че никой не знае как изобщо се очаква да изглежда идеалното ниво на серотонина, а да не говорим за профила на болестния дисбаланс.
"Не съществува и един рецензиран доклад, който пряко да подкрепя твърденията за серотонинов дефицит при което и да е умствено разстройство", казва Джефри Лакас от Щатския университет във Флорида, който е съавтор (заедно с невроанатома проф. д-р Джонатан Лио от Колежа за остеопатична медицина Лейк Ери) на есето "Серотонин и депресия: Несъответствие между рекламите и научната литература", публикувано преди няколко години.
Психиатричната "библия" - "Диагностичен и статистически наръчник за душевните разстройства" (издание на Американската психиатрична асоциация), включва дефинициите на всички психиатрични диагнози и не споменава серотонина като причинител на която и да е от тях. Но "Учебник по клинична психиатрия" (с автори Р. Хейлс и С. Юдофски, 4-то издание от 2003 г.) описва дефицита му като "непотвърдена хипотеза", добавяйки, че "допълнителният опит не е потвърдил хипотезата за изчерпване на моноамина." (Серотонинът е моноамин - бел. прев.)

Бумът на SSRI
Независимо от всичко и въпреки липсата на доказателства, продажбите на SSRI-медикаментите нараснаха с 353% между 1981 и 2000 година. Дори се очаква, че те ще достигнат връх през 2010 година с глобални приходи от 14.6 млрд. долара, като основният ръст през следващите 2-3 години ще бъде отбелязан на японския пазар, където се предвижда продажбите да се увеличат с 52%.
Първият голям хит при този клас медикаменти, Прозак (флуоксетин хидрохлорид), беше пуснат на пазара през 1986 и е "най-широко предписваният антидепресант в историята" според производителя му Ели Лили. Друг SSRI, Золофт (сертралин) на компанията Пфайзер, беше десетият най-продаван медикамент в света през 2003 година с постъпления от 3.4 млрд. долара.
Преди появата на SSRI само 100 души на милион бяха диагностирани с депресия. Днес този брой е цели 100 000 на милион!
Хипотезата за връзката между депресията и серотонина активно се пропагандира от фармацевтичните компании в реклами, насочени както към лекарите, така и към масовия потребител, а също и на семинари за здравни специалисти - и при това така успешно, че беше широко възприета като физиологичен факт. В САЩ, където на производителите на лекарства е разрешено директно да продават на потребителите, телевизионните реклами на Пфайзер твърдят, че депресията може да се дължи на химичен дисбаланс и "Золофт действа за коригиране на този дисбаланс". А в съпътстващата литература компанията заявява: "учените вярват, че тя (депресията) може да е свързана с дисбаланс на химично вещество в мозъка, наречено серотонин."
СмитКлайн Бийчъм, американският производител на SSRI-медикамента Паксил (пароксетин), е намерил за уместно да напише следното на своя уебсайт: "Научните данни предполагат, че депресията и определени тревожни състояния могат да се причиняват от химичен дисбаланс в мозъка. Паксил помага да балансирате вашата мозъчна химия."
Тази идея непрестанно се повтаря от производителите на SSRI, въпреки че регулиращият орган за медикаментите в САЩ, Агенцията по храните и лекарствата (FDA), е изпратила до тях 10 предупредителни писма от 1997 година досега. Всъщност Ирландският медицински съвет забрани на Глаксо СмитКлайн да претендира, че Паксил коригира химичен дисбаланс. Въпреки това компанията продължава да твърди това на уебсайта си и в други страни.
Независимо от тези "первания през ръцете", които получават понякога, производителите като цяло са оставени да продължават свободно да лансират хипотезата.

Какво може да причини депресия?
Депресията е хронично и водещо до недееспособност състояние, което отива далеч отвъд това да се чувствате унили или потиснати. Макар лекарите да признават, че тя може да приема различни форми (например умерена, тежка, клинична...), те нямат точно обяснение защо някои се депресират, освен предположението, че това се дължи на сложна смесица от фактори. Едно обаче е известно със сигурност - че често повтаряната теория за химичния дисбаланс е опростенческа и не е подкрепена от никакви научни доказателства.
Докато помощните групи за страдащите от депресия обикновено посочват очевидни причини за нея като смърт в семейството, загубване на работата или хронична болест, преглед на литературата разкрива много други, често неподозирани виновници.
• Хипотиреоидизъм. Смята се, че около един от всеки пет случая на хронична депресия е в резултат на производството на твърде малко тиреоиден хормон от организма. Едно изследване откри, че жените дори само с леко понижена функция на щитовидната жлеза страдат три пъти по-често от депресия в сравнение със средното. За да проверите дали при вас има такава опасност, поставете термометър под мишницата си за 10 минути сутринта, веднага след като сте се събудили. Всяка отчетена температура под нормалната (36,6-37ºС) може да е показател за недостатъчно активна щитовидна жлеза.
• Ниска кръвна захар. Това състояние, известно в медицината като "реактивна хипогликемия", е призната причина за депресия. То може да настъпи вследствие на прекаляване със сладки или съдържащи скорбяла храни. Веднъж щом тези продукти и въглехидратите бъдат отстранени от диетата, депресията често изчезва.
• Раздразнителни черва. Стомашно-чревните проблеми са основна причина за раздразнителност и депресия. Една трета от всички страдащи от болестта на Крон се оплакват от главоболие, очни проблеми и депресия.
• Целиакия. Депресията е свързана с това стомашно-чревно състояние, при което вътрешната обвивка на тънкото черво се уврежда от консумацията на пшеница, ръж, овес и ечемик.
• Алергии. Изследване установи, че една трета от всички хора с депресия страдат и от някаква алергия, например към определени храни, сенна хрема или бронхиална астма.

Антидепресантите не действат
Както може и да се очаква за медикаменти, основани на лъжлива хипотеза, те не са ефикасни. При наскоро проведен метаанализ на 74 изпитания на 12 антидепресанта, регистрирани за одобрение в Агенцията по храните и лекарствата в САЩ, изследователи от Орегонския университет за здраве и наука откриха, че производителите или са се опитали да скрият факта, че лекарството им не помага, или са изопачили в положителна посока всички резултати, които го показват. Метаанализът беше публикуван в списание Ню Ингланд джърнъл ъф медсин.
Що се отнася до 22 изпитания, които завършили с негативни резултати, анализът открил, че никое от тях не е било публикувано. Други 11 съобщавали за позитивни заключения, които не били подкрепени от откритията при изследването. От публикуваните изпитания 94% били положителни, което би трябвало да означава, че медикаментът е значително по-ефикасен от плацебо при лечението на депресията. Но анализите от страна на FDA на същите тези изпитания стигнали до извода, че само 51% от тях показват позитивни резултати.
При друг анализ на клинични изпитания върху SSRI, кандидатстващи за одобрение от FDA, изследователите открили, че едно плацебо, или захарно хапче, постига до 80% от ефекта на така нареченото активно вещество, както и че 57% от всички изпитания (публикувани и непубликувани), не успяват да покажат никакви статистически значими разлики между медикамента и плацебото.
Други лекове срещу депресията очевидно действат точно толкова добре, ако не и по-добре, от SSRI, което допълнително оспорва хипотезата за връзката депресия-серотонин. Един обзор на авторитетната група за здравни изследвания Кохрейн върху различни антидепресанти откри, че няма съществена разлика между SSRI и един по-стар клас антидепресанти - трицикличните, които бяха разработени през 50-те години.
Още преди десет години при изследвания по случаен признак бе установено, че бупропионът (продаван под търговските наименования Уелбутрин и Зибан) - антидепресант, който днес по-често се използва като средство за отказване от тютюнопушенето, и ребоксетинът (Едронакс, Норебокс) са точно толкова ефикасни, колкото и SSRI, за лечението на депресията - въпреки че никой от тях не влияе върху нивата на серотонина.
Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) демонстрира по-голяма ефикасност от SSRI при едно изпитание върху пациенти с умерена до тежка депресия, а при друго сертралинът, който е медикамент от този клас, беше надминат дори от плацебото като средство срещу тежката депресия.
Всъщност и физическите упражнения също се оказаха не по-малко ефикасна терапия, когато бяха съпоставени със Золофт при изпитание върху по-възрастни пациенти с тежка депресия.

Повишен риск от извършване на самоубийство
Агенцията по храните и лекарствата е поместила повече публични предупреждения и "съобщения в черна рамка" (привличащи вниманието обявления в литературата за медикамента и информационните листовки за пациентите) за рисковете вследствие на SSRI, отколкото за почти всеки друг клас медикаменти. Въпреки че тези инхибитори вървят в комплект с широк набор от неблагоприятни реакции, контролният орган е особено обезпокоен от свойството на SSRI да повишава риска от самоубийство.
Смяташе се, че той е най-висок при подрастващите, но FDA призна, че всеки, който взема инхибиторите, има повишен риск от извършване на самоубийство. На заседание на консултативния съвет на агенцията през декември 2006 година психиатърът д-р Дейвид Хийли заяви пред останалите членове: "Схващането, че може да имате риск в една възрастова група, но не и в друга, просто е погрешно".
Друг психиатър, д-р Питър Брегин, каза: "Надзорният орган на Америка върху лекарствата трябва да си признае, че одобрява депресанти като антидепресанти. Основните данни за връзката със самоубийствата са получени при краткосрочни контролирани клинични изпитания, планирани от фармацевтични компании, проведени от техни наемници и оценени от служители в корпоративните централи на фармацевтичните компании. Ако този тип грижливо култивирана оценка дава толкова лоши плодове, представете си какво показват истинските данни."
Въпреки тези твърде реални опасности, лекарите продължават да предписват SSRI на деца. Авторите на едно проучване откриха, че те ги назначават даже и на 6-годишни малчугани и че те са с 52% по-застрашени от самоубийство през следващите два месеца. Като цяло едно дете, което вземало SSRI, имало 15 пъти по-голяма вероятност да се самоубие в сравнение с такова, което не употребявало въпросните антидепресанти.
Освен риска от самоубийство, SSRI бяха свързани с широк спектър от други неблагоприятни реакции. Само Прозак има изброени 242 различни странични ефекта, включително и 34 проблема с пикочно-половия тракт. При един обзор на лекарствените реакции беше открито, че "за период от 10 години Прозак е бил свързан с повече случаи на хоспитализация, смърт или други сериозни странични ефекти, докладвани на FDA, отколкото всеки друг медикамент в Америка".
Най-честите проблеми, наблюдавани вследствие на SSRI, са неврологичните (22%), психиатричните (19,5%), стомашно-чревните (18%) и дерматологичните (11,4%).
Срещу всеки от производителите на такива антидепресанти има висящи дела. Срещу Форест Лаборатрис, които произвеждат Лексапро (есциталопрам оксалат) и Целекса (циталопрам), наскоро бяха започнати най-малко 25 съдебни процеса, повечето от които свързани със случаи на необясними самоубийства или опити за самоубийство.

Предписване за неодобрени цели
Една основна причина за огромния успех на SSRI е предписването им от лекарите за непотвърдени употреби - или на хора от групи (като много малките и много възрастните), при които никога не са били провеждани изпитания за безопасност, или за проблеми, за които лекарството никога не е било предназначено.
Въпреки че SSRI се класифицират като антидепресанти, FDA разреши употребата им като лек за осем други психиатрични разстройства, сред които "социално безпокойство", обсесивно-компулсивно разстройство и предменструална дисфория (много тежка форма на предменструален синдром).
Независимо от тази толкова свободна дефиниция на "антидепресант", едно изследване установи, че в 75% от всички случаи SSRI се предписват "извън етикета" - като терапия за състояния, за които употребата им не е одобрена. Водещият автор д-р Хуа Чен от Хюстънския университет заяви, че тези открития показват "съществена пролука" в американската система за безопасност на лекарствата.
През годините SSRI бяха предписвани при болки, безсъние, стеснителност, менструален дискомфорт, деменция и синдром на неспокойните крака, както и на всяка възрастова група, включително малки деца, и даже на бременни жени независимо от доказателствата, че тези лекарства са вредни за тях и за плода.
Макар че не е незаконно лекарите да предписват един медикамент за непосочени в етикета цели, забранено е фармацевтичните компании да го рекламират и лансират за подобни неодобрени употреби. Известно е обаче, че това е масова практика, заради която беше свикано специално заседание на парламента в САЩ.
SSRI са едни от най-опасните медикаменти, създавани някога, и въпреки това са навярно най-малко ефикасните. Основани на една хипотеза, която упорито остава недоказана, тези средства в повечето случаи не действат по-добре от плацебото, което означава, че всеки положителен ефект при употребата им с голяма вероятност се поражда от самия пациент.
Депресията може да бъде изключително тежко състояние, но тя може да се излекува без употребата на тези мощни и при все това неефикасни медикаменти. Възможно е най-важният им принос да се окаже този за разбиране на силата и значимостта на нашия собствен дух за постигането на добро здраве.