Сократ ,би ли помогнал и на мен със съвет какво да правя в следната ситуация. Всяка сутрин приемам клиентка.Не сме определили точен час и понякога я чакам половин час и повече. През това време се чувствам много зле- прилошава ми, вие ми се свят, сърцето ми бие , като че ли ще изхвръкне, не мога да си намеря място- мятам се като риба на сухо, и от напрежение нищо не мога да свърша, задушавам се. Когато най-накрая тя дойде, аз вече съм толкова притеснена,че не мога пълноценно да се изкажа как смятам да проведа работата за деня.
Прочетох разни неща за ПР и започнах самопомощ- дишане, гимнастика ,самоанализ. Самоанализа:Мисля си защо толкова ме плаши срещата с нея,работим заедно от три месеца и вече я познавам и знам какво мога да очаквам от нея- има големи ,почти неизпълними изисквания. Какво правя аз? Казвам й дали мога или не мога да ги изпълня .Какво мога да очак вам в най-лошия случай и в най-добрия. В най-добрия-тя се съгласява с мен . По-лошото е когато почва недоволно да мърмори и да ме гледа с неодобрителен, критичен поглед. Защо толкова ме е страх от нейната реакция? А още по ужасното за мен е когато тя започне да се вайка.Тогава аз я питам¬защо се вайкаш, какво точно те притеснява, работата върви. Идва ми да й кажа `като не си доволна, иди другаде`. Но не й го казвам, разбира се. За много неща не мога да събера смелост и да и ги кажа в очите, не смея да й поставя някои мои условия ,от страх да не я изгубя. И така всяка сутрин стоя и я чакам като че ли е някакво страшилище. чувствам се като войник пред атака.чувствам се адски зле, и дори това че съм в дома си,на моя територия, при близките ми хора, които са в съседната стая, не ми дава чувство за сигурност и защита.
Благодаря,че ме изслуша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bидa на 14.12.08 10:07.