|
Здравейте.Искам първо да предупредя,че не ви пише някоя отчаяна тийнейджърка,която се е скарала с най-добрата си приятелка.Исках просто да споделя проблема си,просто защото незнам как да го разреша-дали има начин да си помогна сама или трябва да потърся професионална помощ.
Първо да кажа,че тази година ще направя 20 години.Проблемът ми е липсата на приятели от около...3-4 години.Чувствам се много затворена и подтисната.Попринцип винаги съм била много срамежлив и притеснителен човек.Много често съм се дърпала сама от хората.Всичко започна,когато в 10 клас си намерих приятел(с когото съм и досега,това прави 3год.и половина точно) и започнах малко по-малко да спирам да излизам с тях,да им отказвам поканите.12 клас бях заета да уча за изпити,от притеснение че като не уча си губя времето,никъде не излизах.Вече със стария ми клас почти никаква връзка не поддържаме,от тук от там подочух кой накъде е заминал да учи и така.2 поредни лета си останах в града,за да работя.Никакво време за излизане ,а и вече нямаше с кого,освен с приятеля ми с когото бях свикнала и вече това,че не излизах с други,а само с него не ми тежеше.Докато не осъзнах,че съм "зависима" от него така да се каже.Не исках и да излизаме с негови приятели,като се наложеше от негова страна да не се видим и постоянно му вдигах скандали.Попринцип самочувствието ми е много ниско,дори и да съм седяла прекалено много вкъщи сама не бих излязла да се поразходя.В момента съм 1-ви курс студентка и освен с 1-2 момичета в курса,с други не успях да се сближа.Постоянно имам чувството,че нещо в поведението ми,в думите ми или във външността ми отблъсква останалите и постоянно си меря,това което мисля да кажа за да не изръся някоя глупост.Напоследък имам чувството,че не ми издържат нервите,приятелят ми замина за 3 дни извън града ,аз стоя само вкъщи и плача и се чудя какво толкова ми има ,че не мога да бъда като повечето на моята възраст.От няколко дни имам чувството,че мога да спя 24 часа в денонощтието,много ми е вяло и отпаднало,не мога изобщо да се съсредоточа,когато реша да прочета нещо от някой учебник.Имам чувстото,че така сама вкъщи ще полудея.А както приятелят ми ми каза,че ще заминава края на март за 6 месеца в Англия съм на ръба на издръжливостта.Не мога да спра да мисля и да се страхувам,че ще се побъркам тук сама за толкова време.А дай боже както той ме уверява ,че това няма да промени и със сантиметър връзката ни.Обичаме се наистина много и не вярвам да се случи каквото и да е лошо между нас за това време.Искам да спра да бъда този затворен,тъжен и страхуващ се от самотата човек.Искам да се забавлявам от време на време,не знам какво ми пречи.На кафе ако отида на 3-4 месеца 1 път пак добре.Какво да правя?
|
Приятелите...
