Здравейте.Искам първо да предупредя,че не ви пише някоя отчаяна тийнейджърка,която се е скарала с най-добрата си приятелка.Исках просто да споделя проблема си,просто защото незнам как да го разреша-дали има начин да си помогна сама или трябва да потърся професионална помощ.
Първо да кажа,че тази година ще направя 20 години.Проблемът ми е липсата на приятели от около...3-4 години.Чувствам се много затворена и подтисната.Попринцип винаги съм била много срамежлив и притеснителен човек.Много често съм се дърпала сама от хората.Всичко започна,когато в 10 клас си намерих приятел(с когото съм и досега,това прави 3год.и половина точно) и започнах малко по-малко да спирам да излизам с тях,да им отказвам поканите.12 клас бях заета да уча за изпити,от притеснение че като не уча си губя времето,никъде не излизах.Вече със стария ми клас почти никаква връзка не поддържаме,от тук от там подочух кой накъде е заминал да учи и така.2 поредни лета си останах в града,за да работя.Никакво време за излизане ,а и вече нямаше с кого,освен с приятеля ми с когото бях свикнала и вече това,че не излизах с други,а само с него не ми тежеше.Докато не осъзнах,че съм "зависима" от него така да се каже.Не исках и да излизаме с негови приятели,като се наложеше от негова страна да не се видим и постоянно му вдигах скандали.Попринцип самочувствието ми е много ниско,дори и да съм седяла прекалено много вкъщи сама не бих излязла да се поразходя.В момента съм 1-ви курс студентка и освен с 1-2 момичета в курса,с други не успях да се сближа.Постоянно имам чувството,че нещо в поведението ми,в думите ми или във външността ми отблъсква останалите и постоянно си меря,това което мисля да кажа за да не изръся някоя глупост.Напоследък имам чувството,че не ми издържат нервите,приятелят ми замина за 3 дни извън града ,аз стоя само вкъщи и плача и се чудя какво толкова ми има ,че не мога да бъда като повечето на моята възраст.От няколко дни имам чувството,че мога да спя 24 часа в денонощтието,много ми е вяло и отпаднало,не мога изобщо да се съсредоточа,когато реша да прочета нещо от някой учебник.Имам чувстото,че така сама вкъщи ще полудея.А както приятелят ми ми каза,че ще заминава края на март за 6 месеца в Англия съм на ръба на издръжливостта.Не мога да спра да мисля и да се страхувам,че ще се побъркам тук сама за толкова време.А дай боже както той ме уверява ,че това няма да промени и със сантиметър връзката ни.Обичаме се наистина много и не вярвам да се случи каквото и да е лошо между нас за това време.Искам да спра да бъда този затворен,тъжен и страхуващ се от самотата човек.Искам да се забавлявам от време на време,не знам какво ми пречи.На кафе ако отида на 3-4 месеца 1 път пак добре.Какво да правя?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги има начин да си помогнеш сама. Дори и да потърсиш специалист пак ще си помагаш ти. Той нищо няма да върши вместо теб. Ще ти помага да си помагаш сама. Моят съвет е да опиташ със специалист, а ако кажеш от къде си на лични мога и координати да ти дам.

www.positum.bulboard.com

От Пловдив съм.Никога не съм ходила досега и честно казано не знам на кого мога да имам доверие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Миличка,
Здравей. Чак сега седнах да попрочета какво си написала. Имаш нужда от терапия, така ми се вижда на мен. 'Имаш нужда' значи че така както описваш нещата, има ясен профил и е известно какво има да се работи. Хубаво е да идеш при терапевт преди да се е стигнало до психиатър. Сега, различните практици ще те посъветват да идеш при различни хора. Аз не се сещам на прима виста за работеши в Пловдив. Ще си помисля и ако ми излезе нещо - ще ти дам знак. Проблемът с доверието е наистина сериозен - ти ще се срещнеш с него както ако получиш контакт от непознат, така и ако го получиш от познат. Така че, тук имаш възможност да обсъдиш с хората, които ти предлагат контакти, защо ти предлагат точно тези котакти - използвай тази възможност.

Като за начало можеш да опиташ да си помислиш кои са нешата, които наистина обичаш да правиш. Забрави всички 'належащи' и социално значими неща и погледни вътре в себе си - ти и без това напоследък постоянно гледаш в себе си - погледни вътре в себе си какво е това, което наистина обичаш да правиш. Направ си списък с десет неща и се отдай на правенето им известно време. Така ще си дадеш почивка и ще събереш сили за някакви по-конструктивни действия.

Некой2, надявам се, че ти имаш някой проверен човек в Пловдив.

поздрави!

Ами от Пловдив нещо и аз не се сещам. Абе защо така .... в Пловдив сякаш са най-малко колегите ...ще потърся.

www.positum.bulboard.com

Благодаря предварително.

Прочети за интроверсията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам как да ти помогна, ама само мога да кажа, че съм съвсем същата. Или поне бях... ти поне имаш приятел, аз и това нямах. Със съпруга ми ме запозна майка ми, иначе и досега така щях да си седя. Но... откакто започнах работа, започнах някак да се отварям към хората. Все още съм далеч от това да съм общителна и приятелски настроена към всички, но мога да правя много повече неща, отколкото преди (до 20-годишна възраст не смеех да говоря с мъже или пък даже да отида до магазина...). Така че мен лично времето ме направи по-голяма непукистка и махна част от притесненията, които имах преди. Предполагам, че с възрастта ще спре да ми пука за още повече неща. Така че не се притеснявай - имаш човек до себе си, това според мен е най-ценното. Другото ще се оправи постепенно, в края на краищата не сме само ние, има много хора така - това е тип характер, не е нещо лошо, нищо, че в днешно време се ценят съвсем друг тип хора.

Хора, помагайте!!! От няколко месеца съм в подобно положение - комплексирана, депресирана и изгаряща от ревност. Сякаш съм омагьосана - след повече от двадесет години съвместен живот с моя съпруг ни в клин ни в ръкав ме връхлетя такава ревност, че съм обсебена от нея денонощно. Разбирам, че не е нормално да го ревнувам от всичко и от всички, не е нормално да мисля постоянно, постоянно и пак постоянно че съм пренебрегната, нежелана и че има по-важни неща в живота му от мен. Даже като го пиша усещам, че е глупаво! И въпреки всичко не мога да не мисля за това. Затворила съм се в себе си, сякаш никой не ме разбира, нищо не ми доставя удоволствие, чувствам се обидена...... Разумът ми подсказва че нещо не е наред, но не знам как да изляза от кошмарната ситуация. Положението се влошава, защото ставам мнителна, подозрителна и вече сама не се понасям

в тази тема ли искаш да ти пишат, или ще отвориш друга??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите