|
Тема |
Re: Приятелите... [re: _iNnocence_] |
|
Автор |
jewel78 () |
|
Публикувано | 04.03.09 16:27 |
|
|
Не знам как да ти помогна, ама само мога да кажа, че съм съвсем същата. Или поне бях... ти поне имаш приятел, аз и това нямах. Със съпруга ми ме запозна майка ми, иначе и досега така щях да си седя. Но... откакто започнах работа, започнах някак да се отварям към хората. Все още съм далеч от това да съм общителна и приятелски настроена към всички, но мога да правя много повече неща, отколкото преди (до 20-годишна възраст не смеех да говоря с мъже или пък даже да отида до магазина...). Така че мен лично времето ме направи по-голяма непукистка и махна част от притесненията, които имах преди. Предполагам, че с възрастта ще спре да ми пука за още повече неща. Така че не се притеснявай - имаш човек до себе си, това според мен е най-ценното. Другото ще се оправи постепенно, в края на краищата не сме само ние, има много хора така - това е тип характер, не е нещо лошо, нищо, че в днешно време се ценят съвсем друг тип хора.
|
| |
|
|
|