Здравейте,

Искам да споделя моя опит по темата, защото подобно на повечето хора, чийто постинги прочетох и аз си мислех, че това се случва само на мен.

Паниката започна една нощ, когато си легнах и вместо да заспя... Мислех си, че полудявам или че съм придобил екстрасенсзорни способности, които ми подсказват, че умирам и изход няма, при това по възможно най-мъчителен начин - насилствено. След това започнах да виждах агресията в очите на хората, които срещах по улиците - дали този човек насреща напримерно не ми мисли злото ? Страх ме беше да седя у дома, защото там ме дебнеше опасност от земетресение. Страхувах се, че в работата ми зад гърба ми се подготвя гигантски заговор, който не само ще ме остави без работа и доходи, но ще бъда и унижен по най-жесток начин. Мозъкът ми въртеше комбинации с бясна скорост и непрекъснато стигаше до извода, че животът ми няма смисъл - всичко, което е било по някакъв начин значение за мен сега просто се беше обезценило. Исках да избягам и да се скрия някъде на безопасно място. Тогава започнах да се страхувам от ядрена война, сблъсък на астероид със земята или някакво друга глобална катастрофа. Попандах на писанията за край на света през 2012 г. и това ми даде още гориво - казах си "аха - ето това усещам". Общото чувство беше едно - страхът от безисходицата - нямаше решение, нямаше начин да не умра и въпросът беше само кога ще стане, а това безумно очакване просто ме довършваше ден и нощ.

Всичко това ми се случи в рамките само на няколко месеца през тази година. В момента нещата при мен са добре, сега съм човек, който няма нищо общо с това, което бях преди няколко месеца - открих духовността като тема, прочетох десетки книги, увлякох се по астрология, започнах да се занимавам с енергийни практики, като Рейки, прекъснах повечето си досегашни контакти с хора, направих драматични промени, свързани с работата, но най-вече се осмелих да поставя под въпрос и да променя чувствително темите, свързани със семейството и близките взаимоотношения.

От самото начало работя с психотерапевт, ползвам ароматите на др. Бах, попаднах в различни групи с духовна насоченост - някой толкова крайни, че вместо да ми помогнат усилиха страховете ми още. Бях се побъркал от ужас - не знаех какво става с мен, не знаех как да постъпя, но най-вашното - отричах възможността да се вгледам в страха и да го приема, за да го освободя. Всъщност почти до края не бях наясно и с това, че имам ПР - методиката, която ползва моят психотерапевт избягва диагнози - това допълнително ме вкара в самоизолация и засили усещането ми за уникалност и обреченост.

Реших да споделя това, за да дам надежда на тези, които в момента или за в бъдеще изпаднат в подобно състояние - да, при всеки може да е индивидуално, да, всеки вероятно смята своето състояние като по-силно от всички други, за които е чел или чул. Аз просто искам да ви кажа: да, има изход от това състояние и той се крие в промяната - да се обърнеш навътре, да погледнеш в себе си и да видиш кои твои убеждения са застрашени и предизвикват това състояние - това е ключовият момент, да успееш да ги идентифицираш, да ги осветиш пред самия себе си. След това идва преосмислянето на тези убеждения и именно от там се появява решение, което умът ти досега не е виждал.

Не казвам че е просто или сложно, нито че става бързо или бавно или пък че това е единственият път - просто казвам, че този път проработи при мен и ако може да бъде от помощ поне на един човек, то значи този постинг има смисъл.

С пожелание за успех !