Zdrawej , Майкал !
Бях много зает и за това ти отговарям едва днес .
Няма разминаване между това което цитираш и написаното от мен
– Емоциите реално са комплекс от усещания някъде в тялото и/или главата .Ти и аз разбираме, че изпитваме емоцията,, Щастие ‘’защото някъде в тялото имаме определени усещания .И разбираме, че това е ,,Щастие ‘’, а не ,,Страх ‘’защото при ,,Страха ‘’усещанията са други .
Всяка емоция има материално измерение под формата на комлплекс усещания .Но, този комплекс не е еднакъв при всички хора .Например емоцията ,,Страх’’при теб може задължително да включва подкосяване на краката – но при мен това го няма – при мен например има изтъняване на гласа, нещо което при теб може да го няма . Прави се десенсибилизация на всяко усещане , защото усещанията ни колкото и да са еднакви винаги имат индивидуален нюанс .
Всички добре знаем какво е за нас ,,Страх’’ и никой не може да ни убеди, че когато имаме съответните усещания се касае за друго чувство , а не за,, Страх’ .
Или, когато усещанията са за радост ,не е възможно да повярваме на някой, който се мъчи да ни убеди, че всъщност не ни е радостно , а сме тъжни –усещанията са ни реални и ние знаем още от деца, коя е емоцията която стои зад тях.
И нещо което ще потвърдят хорат с паническо разстройство – те не отиват при лекаря защото имат паническо растройство – те отиват защото усещат нови и плашещи ги неща някъде в тялото или главата си .Те казват ,,Вие ми се свят, задушава ме ,имам сътрцебиене ‘’и ТН .А, лекаря обобщава емоцията, която стои зад тях ,,Паника’’
Така, че ако искаш да съм точен, израза е нещо подобно
,,Прави се десенсибилизация на емоцията ,,Паника ‘’ която предварително се уточнява какъв комплекс от усещания включва тя за всеки един пациент и се работи поотделно с всяко едно усещане ‘’
Много е тромаво , но е по точно .
Когато десенсибизацията се направи ,,Страхът от страха го няма ‘’защото десенсибилизацията го премахва .
Няма никаква профи тайна, как се прави .Никой, когато ме е учил не го поставял пред мен като условие .Може би, не мога да го опиша добре , но не е защото пазя някава тайна .Спомням си , преди години даваха по,, Дискавъри’’ филм за лечението на фобии .Там, нещата бяха описани добре .Разликата е, че се правиха за няколко сесии , а в армиите се прави за една – но времето понякога е измеримо с това на ,,няколко сесии’’. Мисля, че филма може да го има в Колибка .ком.
Виждал съм човек с фобия от височина на двадесетата минута да се е качил щастлив на покрива на десет етажна сграда .Или човек с паническо растройство за час , час и половина да добие контрол върху паниката .Много е индивидуално .
Майкъл ти си навътре в нещата и мисля че отчиташ разликата в това което аз говоря за ПР и другите .Аз говоря за контрол, а другите за лечение .
Всъщност ПР няма лечение- поне не и с хапчета , но, да се научи човек да контролира вегетативните сиптоми или както ти би казал емоции не е толкова трудно . За това си има много техники и аз описах една от тях .
Две думи на Микри- ти сам го пишеш , познатата ти е ПЕРМАНЕНТНО напрегната и раздразнителна .При ПР нещата са на кризи и между тях човек си е добре .
Има и много други особености , но нямам време да пиша.
ЧАО