Приятели , не се тревожете, с депресия може да се живее почти нормално. Аз я имам от 21 години.
Накратко за мен. Преди около 20 г по време на тежък депресивен епизод направх опит за самоубийство, като нагълтах много силни лекарсва за сърце и сънотворни.Нито съм го планирала, нито съм го обмисляла. Не знам как се случи. Лекуваха ме 2-3 год. в психиатрични клиники. През този период Никой не си направи труда да ми обясни какво става с мен, от какво ме лекуват и с какво. Дори родителите ми ,които са мед. работници.Случайно разбрах че имам депресия и започнах да чета литература по въпроса. Не приемам никакви медикаменти, сама си помагам както мога.
Със воля и знание за болестта все по-успешно се справям с моите кризи,които стават по-леки и кратки. Обикновено са провокирани от трудни житейски ситуации, в които съм безпомощна, или обида. За някои неща съм болестно чувствителна.Например някой ако подложи на съмнение моята професионална компетентност, задължително изпадам в депресия. Боря се с това засега неуспешно. Гледам да работя само с хора които ме уважават и ценят, от мнението на останалите просто се абстрахирам.

Искам да ви кажа, че ние с вас сме щастливци, защото РАЗБИРАМЕ какво става
в телата и умовете ни и можем да повлияем на болестта до известна степен.