това малко ми напомня на биполярно афективно разстройство, което се отличава с периоди на голяма продуктивност, ентусиазъм, желание за живот и човек не може да си намери място, все иска да действа, да говори, да общува... а после идва период на депресия, когато избягва контакти с другите, не иска да го виждат в това състояние, чуства се изтощен, уморен, губи смисъл на живота и страда затворен сам в себе си.

пиша ти това, защото говориш за състоянието сякаш то само идва, усещаш го, че се доближава, не е като да чувстваш, че е под твой контрол, а напротив - сякаш ти си под контрола му.
начинът на преодоляване обаче не мисля, че е лечение, нито пък казвам, че ти си билна от това, а може би в някаква слаба степен състоянието ти напомня за него. и все пак така ще можеш да потърсиш, прочетеш и различни методи за противодействие, които макар да не си болна, могат да ти бъдат от полза.
някой каза, че има нещо, което отключва, има ли при теб такова нещо, което е едно и също сега и предния път, когато си била в депресия?
може би сега ако започнеш нещо ново, нещо, което да те радва... може да си повлияеш положително. кажи какво липсва в живота ти и кое те притеснява, ама искрено поне пред себе си. всяко нещо си има решение, а то минава през вътрешна промяна в нас самите на ниво съзнание и после личност.


I know I'm selfish, I'm unkind