Често сме чували да се казва за наши близки или познати, или въобще за други хора, че е нарушено тяхното психическо равновесие. Какъв е скритият смисъл на такова твърдение и какво означава да си с ненарушено или нарушено "психическо равновесие"?
В самото понятие равновесие обикновено се влага смисъл, че две или повече сравнявани характеристики имат еднакво значение, стойност, равна сила на въздействие, но противоположна по направление и т.н.
Следователно, психическото равновесие можем да определим като динамично състояние на взаимодействие помежду си на различни психични сили, които към даден момент или за определен период от време създават най-често срещаната (средностатистическата) за конкретната личност съвкупност от психични функции и качества, която ние приемаме за нормална (при тази личност).
Обратно, винаги когато психичните функции, характеристики, качества, свойства и т.н. на дадена личност са извън рамките на прогнозируемото и познатото, т.е. най-често срещаното за нея, ние ще твърдим, че въпросната личност е с нарушено психическо равновесие - или в неустойчиво състояние.
И какво от това? Каква е за нас информационната стойност на понятието "психическо равновесие"? Ние вече знаем колко много са факторите, които влияят върху него, от една страна, и колко условно, от друга страна, е понякога да приемем, че у дадена личност е нарушено психическото равновесие.
За пореден път разбрах истината за равновесието в живота. След много хубавото идва много лошото.
Никога не бива да забравяме, че каквото и "равновесие" - психическо, физическо, социално - да е нарушено, то личността винаги, като следствие от възникналото нарушение, влиза в състояние на Дискомфорт, а, следователно, нуждае се и от Утешение
Странно е да питаш луд дали е видял нещо необичайно!!!
|