Привет.
Според мен тоз "НЯКОЙ" който трябва да поеме нещо за да установи равновесие не е вън от нас. Той е вътре в нас , ние трябва да го потърсим и намерим. Там е и равновесието.
В общи линии бих определил равновесието като изравненост на вътрешно състояние и външно поведение. За вътрешното състояние е необходим много житейски опит и много прераждания, а за доброто външно поведение се изисква познаване на човешката психика, а това може да стане само чрез себепознание.
Предложи тема за равновесие, но не се разбира защо, каква е целтта на твоето равновесие...или принципно.
Целта, употребата на РАВНОВЕСИЕТО го определя като някакво, също както НОЖ може и да лекува и да убива...така и равновесието, само по себе си е нищо.
Ще ти дам два примера за темата за равновесието:
1. "Чуй това, което ще ти разкажа за различните видове разбиране и решителност в съответствие с областите на материалната природа. Разбирането, въз основа на което човек знае какво трябва и какво не трябва да върши, от какво трябва да се страхува и от какво не трябва, кое обвързва и кое освобождава е в областта на доброто. Разбирането, което не прави разлика между религия и безверие, между действие, което трябва да се извършва и действие, което не трябва да се извършва е в областта на страстта. Разбирането, което приема безверието за религия и религията за безверие, което е под влияние на илюзията и мрака, което винаги насочва в погрешна посока е в областта на невежеството. Непоколебимата решителност устойчиво поддържана , и която по такъв начин контролира дейностите на ума, живота и сетивата е решителност в областта на доброто. А решителността, с която не могат да бъдат преодолени сънят, страхът, скръбта, мрачността и илюзията - тази не интелигентна решителност е в областта на мрака.
Сега те моля да чуеш от мен за трите вида щастие, на което обусловената душа се наслаждава и с чиято помощ понякога се освобождава от всички нещастия. Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за самореализация е щастие в областта на доброто. Щастието, което се поражда от контакта на сетивата с техните обекти и в началото е като нектар, а накрая е като отрова е в природата на страстта. А за щастието, което е сляпо за себереализацията, което от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията се казва, че е в природата на невежеството.
Няма създание нито тук нито сред полубоговете на по-висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три области, родени от материалната природа."
И от Библията:
" И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърждаваме закона" Римляни 3 - 31.
" Какво прочие ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: " не походствувай". Но грехът като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. Аз живеех някога си без закон, но когато дойде заповедта грехът оживя, а пък аз умрях; и оказа се, че заповедта дадена ни за живот, ми послужи за смърт. Защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. Тъй, че законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. И тъй добро ли стана за мене смърт? Съвсем не, но грехът за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен. Защото знаем, че закона е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. А какво правя не зная? Защото не това що желая върша, а онова що мразя него правя. Ако пък върша това що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. Аз зная, че в мене сиреч в плътта ми не живее доброто, защото желание за добро има в мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам правя, а злото, което не искам него върша. А щом върша това що не искам, не аз го върша вече, а грехът който живее в мене. И тъй намирам у себе си такъв закон, че кога искам да върша доброто, злото стои до мене. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божии, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон."
Отговора на въпроса ти е труден и знанието му е излишен товар, ние имаме всичко необхдимо и достатъчно, за да търсим още и нови неща.
Пътищата са проходими!
|