Абе ти, май май променяш само изразните средства, а начина на мислене ? „…Това е истината,няма с кого и защо да се бориш..” По-скоро отричаш правото на индивида да мисли самостоятелно. Всичко, което противоречи на моето мислене е „…борбата тя е плод на ума,борба със вятърни мелници…”, „…противоречията са в ума, респективно егото..” Приемай всичко, което ти се каже за чиста монета, щото ако се опиташ да мислиш, да разсъждаваш …Егото ти ще наруши равновесието. Чие равновесие ? Моето, твоето, в природата, в човешките взаимоотношения? Извинявай, но така ми звучиш : )
„…промяната започва и минава през 'сърцето',там няма противоречия,..”Точно в сърцето са най-големите противоречия. Точно сърцето е това, което понася огъня от врящия котел с противоречия. Защото пак казвам няма нищо в чист вид, особено в любовта – сърцето е, което ще се противопостави, ще допусне компромис, ще подскаже да се нагласим според другия, ако наистина обичаме разбира се, да го приеме със всичките му недостатъци и с течение на времето бавно и внимателно да изглажда различията, за да постигне хармонията или равновесието.
И сега вече окончателно ме нокаутира „…бил съм и от двете 'страни'/и пак съм,но съзнателно…” Как човек Съзнателно може да бъде и от двете страни…Не мога да го проумея. Май не ми стига ум, или не ми е нужен изобщо?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите