|
По въпроса за доказателствените данни и само ориентацията, изглежда, че съзнанието действа в строга зависимост с неоформената мисловна команда ”РАЗПОЗНАЙ”, без никакви изменения или двумислия. Ето защо когато се случи непозната или очевидно невъзможна ситуация, място, личност или предмет, съзнанието по- скоро дава някакъв отговор, отколкото въобще да не отговаря.
Отговорът приема форма на осмисляне, ако така може да се нарече, или по - общо - извършва се търсене на стари спомени или преживявания, за да се предизвика точна идентификация. Мозъкът сравнява ситуацията, при която обектът или действието се възприемат, с минал личен спомен или преживяване. Ако няма нищо, което точно да съвпада с наблюдаваните данни, съзнанието неизменно съобщава най-сходния спомен и твърди: “Това е обектът или действието, което виждате” Само след критични анализи се получава някакво подобие с това, което в действително е било усетено. До тези заключения достигнах след дълги и усилени опити и допускане на грешки.
Друга забележителна промяна е постепенното заливане на паметта със случаи, места, хора и неща, които нямат никакво отношение с настоящите ми дейности във физическия ми живот или пък в минали преживявания. Нито пък те да имат нещо общо с посещенията ми “там”. Източника на спомените ми все още е загадка за мен.
Има още твърде много такива неща, вероятно важни по отношение на цялото. Трябва да ви кажа обаче, че те са директен продукт на експериментиране
Каква е стойността им извън това да объркват, до сега не съм научил.
Предположение ми от вяра, подхранвана от въображението ми и опитността която описвам, говори, че живота който тук живеем и индивидуалните ни случки - радости, страдания, е едно велико училище за създаване на наши качества необходими и подготвящи ни за второто и другите състояния на съзнанието зависещи от придобитите ни тук /на Земята/ способности? Велико и даващо обяснение на всички въпроси предположение!
Моите заключения обаче би трябвало да се сравнят с вашите и други тълкувания с различна експериментална класификация.
Цялостната картина може би ще стане по-ясна с помощта на такива допълнителни съобщения.
Всички ние сме готови за други възприятия. Можем с разбиране да приемем перспективата за това, което бихме се опитали да направим в настоящето. Не следва да се твърди, че ние сами можем да внесем в земната действителност тази переспектива. Познанието ни е една малка част от цялото, което може да се появи прибавено и подържано от много, много други малки частици, точно както и ти. Независимо от това с усилието ти в настоящия момент ти можеш да завършиш своя дял и да се върнеш у дома. И не само да се върнеш, но и да споделиш плодовете на онова, което предлагаш, когато тези плодове узреят. Да споделиш вече като наблюдател - не като участник!
Има твърде много за преоценка, което е извън обсега на съзнателното персонално преживяване.
Включително и усещането ни за САМОТА на тази Земя
Весели празници ти желая!Редактирано от ПЪTниk на 29.12.06 07:36.
|
Re: ...И отново да поговорим за самотата [re: 4O1]
