|
Здравейте на всички,
виждам, че всички предтавители в този клуб са много солидарни и заангажирани с болката и чувствата на другите, затова и решавам да споделя своите проблеми. Предварително ви благодаря за всяко мнение и препоръка; те са много ценни за мен!
Аз съм 29 годишна жена, много добре изглеждаща, с две висши образования, с два чужди езика, добро социално положение и сносно количество обожатели. Пояснение: обожатели, повечето от които никога не са искали нещо повече от мен, освен секс... И точно в това се състои проблемът ми. Имам всичко, за което съм мечтала през годините; но нямам мъж, който да ме обича, с който да създам семейство, с който да отгледам деца.
Допреди година и половина имах шестгодишна връзка със семеен мъж, който винаги съм обичала силно, но никога не се осмелих да поискам от него да се раздели със семейството си. Никога не посмях да го направя, защото не мисля, че мога да създам собствено щастие въз основа на нечие разрушено такова. Не мога да разделя две деца от техния баща-не мога да си позволя да направя такова нещо. Помолих го само да си имаме дете, но той отказа- каза ми, че е добре да имам дете от човек, за който ще се омъжа.
И така се започна с Одисеята ми: един любовник, втори, трети... С един-двама от тях все още поддържам връзка, отвреме- навреме се виждаме; с други аз прекъснах взаимоотношенията, защото на моето желание за сериозна връзка не срещнах отклик; с трети се запознавам тепърва и предстои развитие.
Не знам докога ще продължи това мое дълго пътуване към любовта; знам само, че наистина искам да намеря половинката си в живота, тази, която ще направи щастието ми пълно. А може би пък твърде много се уповавам на тази половинка за нещо, което зависи от мен самата ( тоест, да се чувствам добре в собствената си кожа дори и сама). Но ми омръзна да съм сама; не, не сама, а самотна, ужасно самотна...
Разбирате ли, аз правя всичко, което се иска от мен- запознавам се с мъже, излизам с тях, правя секс с тях, но да правиш секс с някой, не е като да го обичаш и той тебе, нали? Точно това не се получава, за да е наред всичко. И когато предложа сериозна връзка, те се дърпат, защото не ме обичат, а и усещат добре, че аз също не ги обичам.
Кажте ми как да се справя с положението? Имам нужда да продължа да вярвам в любовта; да вярвам, че има човек, с който ще позная любовта и уюта на семейното гнездо!
Благодаря ви, че имахте търпението да изчетете това докрай!
|
...И отново да поговорим за самотата
