И аз ще се включа в анкетата...
Това, което изпитах след положителния тест, в никакъв случай не беше радост. Мислех си - нали след инвитро стойностите на хормона са високи, може би е фалшиво. Същата вечер много ме болеше корема, като пред менструация, почувствах са адски нещастна, нарочно не станах да ходя в тоалетната, да отложа малко нещастието. Но не успях - оказа се, че имам ужасно разстройство, а не менструация - за малко да оплескам пейзажа...
През първите три месеца единственото нещо беше страха - нали след инвитро много често се случват спонтанни аборти. Забранявах да се говори за моята бременност - сякаш я нямаше - повръщах и се гърчех с радост, защото това бяха симптомите. След това дойде дилемата да правя или не амниоцинтеза. Реших да не правя. Пак страх - той си остана до края. През петия месец - отново страха, че нещо може да не е както трябва. Баща ми беше болен - всеки ден бях в болницата, забравих за бременността. Баща ми почина...Мъката толкова ме беше завладяла, че чак се чувствах спокойна по отношение на това, как се развива бременността. Много плаках, всички се опитваха да ме успокояват заради бебето, но аз се отдадох на скръбта...
През шестия месец - отново страх да не стане спонтанен аборт....През седмия - страх от преждевременно раждане - но вече малко се успокоих. ПРеглед за състоянието на органите. До раждането - основния страх дали всичко ще му е наред. Скарах се на майка ми, която нарече последния ми болничен отпуск по майчинство - казах й, че не съм станала още майка...Забраних да се купува каквото и да е за бебето... Дъщеря ми се появи гола и боса, както се казва - имаше само памперси, в последния момент се купиха някакви дрешки.
КОгато я видях - сложиха ми я на корема - тогава изпитах неописуемото щастие, разревах се, доста дълго време плаках - цялото напрежение вече излизаше. За пръв път ми олекна...
Това е - мъчително, страшно, за радост имаше хепи енд. Благородно завиждам на бременните, които се подготвят с радост за бебето, уверени са, че всичко ще е наред и носят бременността щастливо. След продължителен стерилитет явно това не може да стане.
Пожелавам на всички от клуба да забременеят и да опитат да бъдат истински щастливи и в бременността.

[image] http://lilypie.com/days/041215/0/24/0/+2/.png [/image]