Здравейте момичета!

Няколко дни не ми остана време да влизам и гледай колко нови теми...
Относно анкетата:
1. Това, което изпитах аз след като забременях беше и е страх да не загубя детето. Паралелно с тези емоции и след влизането в 3тия месец наред с този страх усещам щастие, неописуемо щастие, желание да танцувам, проблемите ми се струват все по малко значителни и се улавям да се усмихвам повече отколкото е необходимо. Силно вяарвам че ще родя здраво дете, Господ да ми е на помощ!
За преодоляването на всички негативни емоции ми помогна семейството и малкото приятели които имам тук. Съвета беше: Човек винаги трябва да има една малка вратичка през която да излезе и да продължи напред. Ако е писано да стане - ще стане, ако не - то значи е писано да стане по късно.

2. По втория въпрос, аз говорех за бременността си още преди да знам със сигурност че е станало. Семейството ми и в Бг и в САЩ разбраха същата сутрин след положителния тест. Страхът да не се говори е защото най-висок процент да се загуби плода има през първите 3 месеца. Всичко е индивидуално, всеки организъм е различен, риск винаги има до края, докато не го видиш това чакано бебе...така че по добре да се говори, по добре да се изчиства целия насъбран страх, за да не се предава на бебето.

3. Относно чувството за обида - бременна или не, като дойдеше този период в месеца когато жената е винаги недоразбрана;) аз се обиждах от всички и всичко. ПМС май се казваше;)
Защо някой се чувстват обидени?
Имам съседка с най прекрасния син който току що навърши 3 години. Детето едва говореше, когато преди година познаваше че съм аз само ако му подвикна по име, без дори да ме вижда. Отношенията ми с родителите му бяха чисто професионални. Откакто се разбра че съм бременна, винаги се спират да си говорят с мен като се срещнем из квартала, канят ме да видя сина им , а преди бяхме само на "здравей-здрасти". Защо е тази промяна точно сега?
Ето затова хората се чувстват обидени, защото като те виждат без деца си мислят че може би не искаш което те прави аусайдер...но никой не знае на какъв огън се печеш и колко сили и средства влагаш за да вървиш и ти като тях по улицата с малкия човек до теб.

4. Мели, този въпрос искрено ме разсмя;) Мислех да пиша : Ами как да се държим - ще им сваляме шапка;))) а пък на всички родили ще им целуваме ръка или ...лепим по 5 лева на челото за геройството че са станали майки;)
Бременни или небременни хората са си все същите. Това че хормоните на бременността те променят за мен е грешно твърдение. Ако пък се оставиш да те променят до степен на изглупяване то значи си много слаб характер, прекалено податлив....и следва да се запиташ : Аз готова ли съм да съм майка?
Бременната жена дарява живот, но запазва същността си. Бременността не те определя а само вдъхновява. Промяната е в новото попълнение на семейството и в сериозната отговорност за него....е може би малко стрии и екстра целулит но това е поправимо;)
С бременните се държим както и преди да забременеят с тази разлика че не ги натискаш по корема да питаш " Кво прави бебето?" Имах един такъв случай с една тетка-американка и малко остана жената да отнесе нок-аут.

5. С небременните се държим също така както сме се държали преди да забременеем. Аз имам небременни приятелки от този форум - да спра да им говоря ли?

Айде отивам да чета останалите клюкарски теми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите