|
Тема |
Re: Етикетът на бременността [re: Meli] |
|
Автор |
Ayvi (оптимистка) |
|
Публикувано | 19.12.04 18:32 |
|
|
Аз лично очаквах, че след пет години борба като забременея ще изпитам някакъв неописуем фурор. Но нешата се получиха по-различно. В първите дни толкова ме беше страх дали е истина, че мислено се правех, че нищо не се случва. Когато се потвърди се чувствах толкова странно и объркано. Просто ми беше трудно да се възприема като бременна. Бях свикнала с мисълта, че това се случва на другите. Чак като започна да ми расте видимо коремът, да не говорим пък като мръдна бебето за първи път, наистина си повярвах, че това просто се случва, наистина се случва. Сега, когато ми остава още малко, вече осъзнавам, че досегашният ми живот ще се разбие на пух и прах и ще се преобърне с главата на долу, към по-добро естествено.
В общи линни исках да кажа, че годините стерилитет така ми бяха затормозили и променили мислите и чувствата, че вече все едно беше неестествено да съм бременна, не можах да се зарадвам на новината както трябва, а и у съпруга ми забелязах подобно изкривяване на мисленето.
Иначе мисля, че с бременните и небременните не трябва да има някакво по-особено отношение. Като се има предвид, че съм била и от двете страни...
|
| |
|
|
|