Тема Футболът ­ сцена за политиката

Основните фактори, определящи изборната активност на населението на една страна, са: социалните, икономическите, политическите, демографските, културните особености на бита и душевността на българина. Може да се търси и друга невидима, непопулярна страна на факторите, която изпълнява ролята на активна предпоставка и е едновременно обществен феномен - футболът.
В България връзката “политика­футбол” се характеризира с двуполюсното взаимодействие между финансовите групировки /притежаващи футболни клубове/ и верни привърженици на футболната игра. Към кого ще се обърнат футболните фенове в предстоящите парламентарни избори? Запалянковците се убедиха, че за да бъде любимият им отбор допуснат до “голямата баница”, наречена евротурнири, зад него трябва да стои мощен спомоществувател със солидно лоби във високите етажи на властта.
След 10 ноември 1989 г. за кратко време към бизнеса на най-популярната игра бяха ориентирани мощни финансови ресурси. Доайени от президентите на футболните клубове, търсещи политическа изява, са “брокерите” от Пловдив Христо Данов и Христо Александров. На изборите през 1995 г. политическата партия “Нов избор” използва за рекламни лица мнозина известни спортисти, между които и мегазвездата на родния футбол Христо Стоичков. Кампанията бе финансирана от горепосочените Александров и Данов, които таяха надежди, че инвестирайки във футбола, ще привлекат голяма ма
са избиратели. За тяхна зла участ те не само че не успяха да влязат в парламента, но и бяха подведени под съдебна отговорност за невърнати кредити. В момента Александров е намерил убежище от издирващите го български власти в Доминиканската република.
Голям поклонник на футболната игра беше и екскметът на Пловдив Спас Гърневски, който поддържаше всячески изпадналия във втория ешелон “Локомотив” ­ Пловдив. Открит почитател на пловдивския “Ботев” е президентът Петър Стоянов, който може да бъде забелязан на стадион “Христо Ботев”. Експерти предвиждат спад при гласоподавателите на СДС в най-синия град на страната заради предстоящата липса на местен тим в “А” ПФГ. Основният акционер в “Ботев” Димитър Христолов вече е нежелан от феновете на “канарчетата” заради катастрофалното положение на отбора. Те по
ставят между виновните за краха наравно с представителя на “Диадора” за България и местния депутат от ОДС Велислав Величков, който му издигна кандидатурата за президент преди две години. За флирта между Христолов със СДС съдим и от предоставеното му за стопанисване военно летище в Крумово.
По-късно във футбола се намеси застрахователната компания СИК на Младен Михалев-Маджо, към когото не скриваше симпатиите си тогавашният премиер Жан Виденов.
Заклети фенове на синята идея през различните периоди на държавното ни управление бяха и депутатът Венцеслав Димитров, ексминистърът на образованието Веселин Методиев, сегашният посланик в Полша Александър Йорданов, кметът на София Стефан Софиянски, конституционният съдия Георги Марков. Софийският градоначалник дори си позволи да се кандидатира за президент на БФС, където бе разбит от сегашния шеф на футболната централа Иван Славков. А известният с изказването за “седесарския шут” син депутат от Великото народно събрание Георги Марков в момента е ч
лен на изпълкома на БФС.
“Вечният” враг ЦСКА е мажоритарна собственост на президента на “Нове холдинг” Васил Божков, поддържащ близки отношения със столичния кмет Софиянски, Бакърджиев и Бонев. Още отсега се носи мълвата, че хазартният император би подкрепил финансово бившия вътрешен министър, с когото имат и общи интереси в застрахователното дружество “Бул инс”. От друга страна, факт е, че Божков бе пренебрегнат от правителството при даването за стопанисване на спортните бази в Панчарево и стадион “Българска армия”. За Божков също се пусна слух, че е един от агитиралите да бъд
е убеден Симеон Сакскобургготски да участва в изборите.
Най-ярък пример за симбиозата “политика­футбол” е президентът на “Нефтохимик” Христо Порточанов. Известният със сприхавия си нрав бургазлия успя през 1999 г. да влезе в местния парламент, явявайки се на кметските избори със своята “Зелена партия”. Не е тайна, че той се протежира от изгонения от страната Денис Ершов ­ собственик на “Нафтекс”.
В Ловеч спонсорът на отбора Гриша Ганчев е боготворен от населението заради това, че направи града известен чрез футболния тим. За мецената се твърди, че може да назначи кмет и депутат в парламента от родния си град. През 1999 г. местните избори бяха спечелени със значително мнозинство от кандидата на червената коалиция “Ловеч ­ ХХI век”. Една от причините е целенасочената политика анти-“Литекс” на бившия министър и акционер на “Левски” Евгений Бакърджиев. Още се помни слухът за неговото ултимативно обаждане към Ганчев отборът му да загуби мача от “Левски” п
рез 1998 г.
Много голямо влияние сред запалянковците може да окаже президентът на “ВАИ холдинг” и “Велбъжд” Георги Илиев. На практика доскорошният застраховател има власт и в клубовете “Хебър”-Пазарджик, и “Черно море”-Варна, където президенти са приближените му Димитър Димитров-Маймуняка и Красен Кралев.
Лидерът на ДПС Ахмед Доган дълго време бе член на управителния съвет на тетевенския отбор “Олимпик”.
Прехвърлилият отбора в Стара Загора Танев е много близък с червения кмет на града и няма да учуди никого фактът, ако на стадион “Берое” се агитира за БСП и коалиция.
На стадион “Слави Алексиев” в Плевен политическото пространство гравитира около СДС, след като строителният предприемач и президент на ПФК “Спартак” Мико Йотов е неразделен приятел с кмета на града и доскорошен депутат Найден Зеленогорски. Интересна подробност е, че бившият президент на “спартаклии” и сегашен изпълнителен директор в клуба Пламен Гетов на предишните избори правеше предизборна агитация в полза на екскмета Румен Петков, предлаган от БСП и коалиция.
Настоящият президент на БФС и пожизнен член на МОК Иван Славков изказва намерение да се кандидатира за президент на страната. Създаденото от самия него политическо формирование “Напред, България” е един от многото политически партньори на БСП в предстоящите парламентарни избори.
Социолозите са на мнение, че след появата на Симеон II ще се увеличи неимоверно процентът на гласувалите на предстоящите парламентарни избори. Или вместо за Негово величество цар Симеон II и всички останали /обвързани с групировките/, да гласува съобразно интересите за Негово величество цар Футбол /също оплетен около сенчестия бизнес/.
На 17 юни ще разберем дали родният запалянко е дорасъл да направи своя избор спрямо личните си интереси и тези на обществото, или отново ще свири по чужда гайда.

Данаил Кисов**

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите