6 Ч А С Т

В "Банката на годината" кръстосаха шпаги и секири политическите елити

В публикуваните части на сагата разказахме както за задигнати огромни суми, за препиране на мръсни пари, за златни "шаранчета" и сейфове със скъпоценности на секретарки, така и за политическите протекции, упражнявани в защита на това грабителство.

Обаче в Банката за земеделски кредит - БЗК, случаят е различен. За разлика от останалите трезори тя се превърна в бойно поле, на което кръстосваха шпаги и секири различните ни политически елити.

Зад кулисите на трезора

"Бандити! Мафиоти! Ще взема един автомат и ще ви избия!..." - виковете ечат по коридорите въпреки тапицирананата двойна врата на заседателната зала. Съвещава се бордът на банката - да подготви призът "Банка на годината".

Нецензурираният речник е на един от членовете му - представителят на австрийския трезор "Райфайзен", много близък на световно известни банкери, лондонски вицепрезидент на "Мантръст" - една от най-авторитетните финансови институциии в света. Причината за гневния изблик на Джордж Талев и досега тъне в мъгла. Но сигурното е, че цената на краткия си престой в българската финансова джунгла той заплати много скъпо. "Климатът" не му понесе - банкерът се спомина от тежък инфаркт на вилата си във Флорида, Маями Бийч.

БЗК бе банката, най-галена от чуждите инвеститори. Тя бе първата финансова институция с чужeстранно участие. И първата, от която то побягна като от огън.

Виден акционер стана прочутият вестникарски магнат Максуел, чиито фирми с протекцията на социалистическите правителства от 1990 г. се намърдаха с дялове в трезора. След внезапната му, неизяснена и досега смърт се разбра, че всъщност богаташът е дал за "употреба" името си, но не и парите си.

"Инвеститорите": чуждо-родни

Ключов собственик на БЗК бе "неговата" "Баймекс". Островната фирма стартира навремето с 1 млн. английски лири на Стопанска банка и БИСА - индустриалната асоциация под опеката на тогавашия член на Политбюро Огнян Дойнов. Т.е. лондонските бизнесструктури си бяха чисти български държавни.

През 1990 фирмата набъбна на 2 млн. лири и съответно бе приватизирана под тезгяха. Счита се, че тази сума е била преведена от "Инко" - скандаланата фирма на научно-техническото разузнаване, около която се забърка и приватизаторът на "Биохим" Дилян Дорон. В архивите й фигурират записи за 1 млн. лири, отпуснати на фирма "Теома" на Владимир Серкеджиев в Лондон. Негова майка е Нанка Серкеджиева, станала известна с участието си в унищожаването на на архивите на тайната куминистическа полиция.

Делата на чуждоземния банков акционер "Баймекс" се движеха от мастити пълномощници на родната номенклатура - с право на глас за разлика от Ян и Кевин Максуел, синовете на покойния магнат. Това беше шефът на БЗК Янко Янев, обслужвал навремето частните червени интереси и в бейрутската "Литекс банк". Втори е Иван Грозев - политически съветник на Васил Цанов, бивш секретар на ЦК на БКП и фактически ръководител на селското стопанство у нас. И трети стана Благой Янев - син на Иван Ганев, който бе дясна ръка на Людмила Живкова като неин отговорен секретар по културата.

После в БЗК довтаса австрийската "Райфайзен", за да купи дяловете на Максуел. Тя придоби акционерно участие за близо една трета от капитала. Търпението на централноевропейските банкери стигна за късо време - без много шум ТЕ СЕ ИЗТЕГЛИХА от банката, прежалвайки загубата, за да направят свой самостоятелен клон.

През 1995-1996 г. отново довтасаха чужди акционери. Продажбата на трезора бе уговаряна с ГОЛЕМИ ЕВРОПЕЙСКИ БАНКИ, с авторитетни немски концерни... Нищо не стана - дискретното им разузнаване винаги научаваше за онези гневни реплики "бандити, мафиоти!". Те не можаха да бъдат заличени дори от многократните призове "Банка на годината", с които Асоциацията на банкерите щедро излъскваше тъмния имидж на БЗК години поред.

Парите на властта и властта на парите

БЗК бе нашата банка - на всички менящи се цветни и безцветни власти у нас.

Тя стартира под личната опека на Луканов с постановление на неговото правителство. После се замеси в тайна приватизация, която БНБ и тогавашните кабинети срамежливо преглътнаха. След това се ползваше с опеката на Беровите министри. Някои от тях впоследствие започнаха работа в нея.

Кабинетът на Виденов също не пропусна щедро да я толерира. А един от кандидатите за нейна покупка стана и СДС. При толкова много мющерии неизбежен бе епосът на битките в нея, разтърсил политическите ни пространства. Защото всяка смяна на правителство и управление се маркираше от промяна в структурата на собствеността в БЗК и състава на борда й. Неизвестно е само кое от двете бе повод и кое - причина.

Всъщност банката не бе замислена като трезор за последващо изгребване, а като надежден сейф за много пари. В него е най-щедро наливаната валута в сравнение с всички други банки - кредити и депозити на БНБ. Скритата идея при учредяването на "земеделската" банка бе да се превърне в основен оператор с енергийно-суровинните доставки у нас и главен агент по обслужването на външния дълг на България. Това обяснява и първоначалното присъствие на Максуел в нея. Известно е, че той предлагаше да поеме сделката за борчовете ни към чужбина. Официално от свое име, а практически за родна номенклатурна сметка, както сочи случаят с "Баймекс".

Банката шепнешком се спрягаше с много афери - захарни, петролни, с чуждестрани нефтозаеми, с "Океански риболов", с най-едрите кредитополучатели у нас, оставили невърнати борчове за десетки милиони долари. Публичните скандали около грабителството притихваха сякаш с магическа пръчка, щом стигнеха до трезора. Труповете - следи от тях, също не се обвързваха с името на банката.

"Ориони" и "Дару"-та счепкаха протектори

От нейните авоари се захрани приятелският кръг "Орион". Сега дълговете му се водят за повече от 10 млн. долара, които надали ще се вземят обратно. Защото един от основните борчлии - фирмата "Колонел" на Ангел Василев първо бе прехвърлен на бореца Димитър Джамов, а впоследствие от него - на трети отбор "юначаги". Затова името на Ангел Василев не присъства в списъка на кредитните милионери.

Не присъстват и онези 75 млн. лева, отпуснати още преди началото на кредитната дейност на БЗК през 1990 г. по онзи благодатен курс от 3 лева за долар. С начален капитал от $ 15 млн. в гладната Луканова зима можеха да се свършат истински чудеса, надминаващи и описаните в Библията. Но с тях бяха "нахранени" само лица от кръга "Орион".

После довтасаха "Дару"-та на Атанас Тилев. Като компенсация "Орион"-ите получиха право на своя собствена банка - Орсовата. Българският политечски елит стана арбитър на сделката.

Тилев също се прочу с милиони долари невърнати заеми. В шумотевицата около скандала "кой-кого" накрая БНБ закупи БЗК без пари - дори не плати онзи символичен лев, даден навремето от нея за "Агробизнесбанк". Пътьом на банковата софра се оказа и холдингът "Агропромстрой", задлъжнял с над 50 млн. дойчемарки в БЗК. Много документи подсказват, как от борча са теглени пари за финансиране на политическите партии у нас. {Може би не е случайно, че шефът му се оказа сродник - братовчед на новоизгряла "еврозвезда" Александър Томов}.

Тилев премълча за тези финансирания, прибирайки банката под своето "грижовно крило". БНБ и скритите й политически опекуни също премълчаха как той я "откупи"- с мънитата от сметка 667, т.е. със парите на спестителите.

Имаше СГОВОР - не случайно Павел Даскалав, заместникът на Янко Янев и Атанас Тилев бе подписвал наред всички заеми. И тези за близките до сърцето на Виденов - кръга "Орион" и примадоната му Веска Мендиджиева, така и онези - на лукановия кръг "После" и неговия бизнесмен Атанас Тилев. {Доскорошният шеф на Валутното управление на БНБ Стоян Шукеров - човекът на "Орион" бе щедро финансирал както "своята" БЗК, така и БЗК на противниците им.}

А уж загиналият трагично експремиер и "донът" Румен Спасов ВОЮВАХА на живот и смърт. "Памперсът" Луканов и "мародерът" Спасов, както сами се нарекоха в печата, РАБОТЕХА ЗАЕДНО - за парите.

Затова потулваният години наред скандал около БЗК резонира със страшна сила другаде, но не и във финансовата сърце на невидимата империя.