2 Ч А С Т

Ицо Салфетката от "Агробизнесбанк" превърна кредитите в бакшиши за своите си фирми

За политическата подкваска на скандала с кредитните милионери разказахме по-горе. Той безкрайно закъсня, а развитието му остава спорно. Защото както бе задържан Христо Александров, шеф на гръмналата "Агробизнесбанк", така бе и освободен. Може да се предположи, че го очаква широкият "бял" друм - например към слънчевия имот зад океана.

"Нашата банка" - чия бе тя?

Ицо Салфетката, както бе популярен той, превърна трезора си в кръчма: безплатна смукачка на пари за свои хора и щедри лични рушвети под формата на кредити за своите бизнес-предприятия.

Истинската цел при създаването на "Агробизнесбанк" е ВПК - военно-промишления комплекс. Идеята е над него да се установи опека от частни номенклатурни структури от комунизма, като за целта се изпозват парите на тютюнопроизводителите и всички други възможни източници.

"Нашата банка" - я нарече навремето Ахмед Доган на митинг в Асеновград. От досието му е ясно на кои тоталитарни тайни структури беше човек. Тогава в борда на "Агробизнесбанк" дори присъстват депутати на ДПС - Шерифе Мустафа и Емил Бучков.

Другото политическо лоби е чрез ПЧБ - здраво обвързана както със стария, така и с част от новия подставен политически елит. Пример е баничковият милионер и дантелен ексдепутат Маргарит Мицев, приятел на тайния приватизатор на банки Дилян Дорон. Чрез "Агробизнесбанк" той извършва сапунената операция с ипотекиран по кредит имот в Слънчев бряг. Между впрочем имотът е закупен с пари на "Инко" - фирмата на научно-техническото разузнаване чрез друга кредитна акула - "Булмондиал". Скромната сделка за 3.5 декара прикрива като в пелени операции за 432 500 долара.

Родители на чудовищната финансова структура, която е огромна месомелачка на десетки милиони долари и много милиарди левове, са отците на други не по-малко известни банки като ПЧБ и "Моллов" с техните кръгове кредитни милионери и техния ССИГ.

С магическа пръчка банката се настанява в сградата на бившия Областен комитет на БКП. Кабинетът на нейния изпълнителен директор е на заветния 9 етаж - бившето работно място на бившите първи секретари на областните партийни комитети - от Станка Шопова и Дража Вълчева до починалия Иван Панев и бившия член на Политбюро Пантелей Пачов.

Сякаш преднамерено е търсена символика. Та нали неизвестния никому сервитьор Христо Александров е бил сред обслужващите тези величия. Келнерът от "Балкантурист" постепенно израства до завеждащ специалните номенклатурни салони /недостъпни за простосмъртни/ на елитните заведения "Ритора" и "Пълдин". Значи знае как се обслужват тоталитарните величия. В "Ритора" бе парафирана и Г-13.

Финасовата пирамида...

Официалните справки сочат, че самите управители на трезора - Христо Данов и Христо Александров си харизали като рушвет за доброто "управление" 15 кредита, просрочени за връщане. Тези заграбени пари са 54.617 млрд. лева. Сумата им е втора поред в списъка на облажалите се кръг лица-кредитни милионери. Основните борчлии са "Юнион Алком", "Стат", Финансово-брокерска къща - Пловдив, "Финком", "Виниалком", "Телерпрес"...

Тези фирми са собственост на брокерите. Трудно е да се изброи всичкото им притежание: банка, финансови къщи, футболен клуб, национален всекидневник и един местен - пловдивски, ефирна телевизия, мрежа от радиостанции, холдинги, търговски фирми, правни кантори и такива за търговия с недвижими имоти, хлебозавод, голямо тютюнево предприятие, представителни сгради на пъпа на Пловдив - собствени и под наем. Отделно е огромната лична собственост, престижни лимузини - от "БМВ"-та и "Мерцедеси" до още по-скъп и луксозен "Ягуар".

От цялото това котило 36 фирми непрекъснато са черпели средства от банката. Засега синдик е влязъл само в три от тях - толкова са стартиралите процедури по несъстоятелност. Останалите продължават да "дишат" - парите са прехвърляни от кръг "структури" на друг кръг, който обаче не се води формално длъжник.

Досега синдиците на банката са продали няколко луксозни автомобила, прибрали са някой и друг имот на брокерите, взели са някой и друг лев - главно от заема за "Нефтохим", заповядан за отпускане от БНБ през 1996 г. Всъщност този нарочен за "спасителен" заем е предлогът за поредната порция мънита, НАЛЯТИ ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКЕРИ в "Агробизнесбанк". Пак досега синдиците НЕ СА ПРЕДЛОЖИЛИ НИТО ЕДНА ФИНАНСОВА СДЕЛКА ДА БЪДЕ ОБЯВЕНА КАТО НИЩОЖНА ПОРАДИ ОЩЕТЯВАНЕ на интересите на кредиторите - БНБ, ДСК, бюджетните структури, другите търговски банки, вложителите.

Като начална дата на неплатежоспособността на "Агробизнесбанк" съдът възприема 1994 г.! Тогава се пита как и защо над две години банката продължава да работи и да мами?! Защо Я ТЪРПИ БНБ, банковият надзор, следствието, тогавашните държавни власти, ухажва я политическият елит?!

Дори и след закупуването на банката за 1 лев от БНБ и съответно назначаването на квестори ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ОТПУСКАТ ЗАЕМИ ЗА ФИРМИТЕ НА ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ. Един от тях за неговобизнес-отроче и за неговата "Алком" е с равностойността на повече от 1.25 млн. долара. Това се случва точно преди курсът му да се извиси до небето и стартира хиперинфлацията.

"Налице е банка с класически установени по този метод признаци на финансова пирамида, която е работила да РАЗЧИТА единствено и САМО НА РЕФИНАНСИРАНЕТО. През цялото време тази банка не е успяла да осигури приходи за своята самоиздръжка и за своето развитие" - записва съдът в мотивите си при обявяването на фалита.

Вместо заключение

Имената на управителите на "Агробизнесбанк", нейните кредитни милионери и "отбрани" клиенти се нанизаха във фараонство, взривове, застрахователен рекет, препиране на мръсни пари. Въпросът е дали следствието, прокуратурата и съдът ще посмеят да разплетат тази одисея на подземието? Засега един или друг АРЕСТ НА ПОДСТАВЕНИ КУКЛИ не чисти клоаката - само елиминира миазмите, излизащи от нея.

Защото под светлината на обществения прожектор ще лъсне истината! Истината, че парите на нацията се управляваха от криминално-финансово-политическа мафия. Главата й бе по върховете на обществото, а пипалата й се простират навсякъде - от съдебните зали и затворнически килии до борчески среди.

Официално липсват 86 млрд.,неофициално - 220 млрд. лв.

Справката сочи, че от банката са взети и невърнати кредити за 45.736 млрд. лева. Към тях са начислени, но неплатени лихви за 40.489 млрд. лева. Така общата сума на изсмуканото без следа от трезора е 86.225 млрд. лева.

Освен това той е рефинансиран от ДСК с 28.204 млрд. лева. Други 33.826 млрд. лева главници на заеми и 15.755 млрд. лева лихви са "подаръците" на БНБ от 33 кредита.

В "личния" агросейф горят депозити на БНБ - във валута за 6.2 млн. долара и заеми за 11.2 млн. долара. Банкерите-брокери са ползвали още 52.4 млрд. лева от други държавни финансови институции: търговски банки, Държавният фонд за реконструкция и развитие, от хазната по извънбюджетните й сметки на земеделските фондове и фонд "Тютюн". Изгарят спестяванията на гражданите и почтени фирми в банката за 10 млрд. лева. Държавата поема за изплащане 7 млрд. от тях.

Без следа се стопяват около 220 млрд. лева. Заради инфлацията и формалните "обезпечения" по заемите, с които си блъскат главата кредиторите на банката, задълженията и нейните вземания са редуцирани близо три пъти в списъка "Каракачанов".

Житие-битието

Банката е замислена още през 1989 г. Официалната й регистрация е на 18.02.1991 г. с капитал от 22 млн. лева. В средата на 1992 г.капиталът е вдигнат на 200 млн. лева без разрешение от БНБ. На 8 март 1994 г. Върховният съд се произнася, като не признава това увеличение. Веднага след това БНБ го разрешава, а на 29 септември с.г. позволява капитал от 500 млн. лева.

На 1 декември 1995 г. БНБ закупува банката за 1 лев, с което прави най-големия подарък за собствениците-управители. През 1996 г. трезорът е затворен, като началото на несъстоятелноста е 1994 г.

Основни акционери при зачеванто му са били бивши секретари на градски и по-висшестоящи партийни комитети и приближени до забравените вече членове на Политбюро, видни банкери като Петър Ненков - убит в Москва, лица от тъмния криминален свят като сливналията Мариан Първи, кредитни милонери като Георги Йовчев и др. Самият Йовчев бе причината за съдебно дело по негов невърнат кредит от 1991 г. за 50 млн. лева между Пловдивската търговска банка и Минералбанк - т.е. за "скромните" 4.5 млн. долара. Длъжникът се явяваше пред съда само като свидетел! Доказано е, че част от парите са отишли в ПЧБ и обърнати в долари, а друга част - в "Агробизнесбанк" под формата на дялове. Сред акционерите масово фигурират кредитни и налогови фирми-фантоми, присъстват чрез финансови операции неясни люксембургски групировки като "Еврофинансиер". В онази държавица-рай ТАЙНАТА НА ПАРИТЕ е здраво гарантирана - по-здраво дори от швейцарските трезори.

Като ръководители се изреждат ред имена: едри предприемач, шеф на АББ като Петър Нейчев, Динко Ализоров и Деню Каназирски, професионални финансисти, шефове на АББ като Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. От АББ те отиват в Първа инвестиционна, където акционери са същата ПЧБ, самата "Агробизнесбанк" и нейните акционери - финансово-брокерски къщи на ръководството на ПЧБ и Валентин Моллов. {Но сагата за тази банка е друга история - тя е разказът за "третото" гордеещо се поколение според крилатия израз на виден български политик.}

СЛЕДВА: строителите на капитализма от ПЧБ се оказаха обикновени ползватели на социализма и негговите пари.