Не се бъркай в проблематика, която ти е непозната!
Кой от пишещите тук има претенциите да е живял в началото и средата на 20 век в Русия и СССР, да познава лично изобразените и да е вътре в църковните конфликти на РПЦ, отношенията им с политическата власт, гоненията, репресиите, писаните и публичните изяви на изобразените? Всеки, в това число и аз, се запознава с историята от публикации в нета, в книжарниците и пресата, тоест, постфактум.

Извън драматизирането на насилствената смърт на един-двама трима, да напомня, че жертвите на ленинските и сталинските репресии са милиони. Духовниците са малък процент от тях. Та ка че, нищо изключително няма в това, че няколко човека са канонизирани като мъченици, защото били заточавани и разстреляни заради религията си, в сравнение с редовите избити и загинали в лагерите заради убежденията си или просто заради политиката на държавната власт да ги обяви за врагове.
Разликата между тях и стъпкания за отмъщение Сергий е, че вторият не е бил явно репресиран след последния си арест през 1926 г. Обаче, в най-добрите традиции на разкола и вътрешноцърковния канибализъм, единият светец, щото имал късмета да намаже куршума, а другият - дяволско изчадие, щото някак позакрепил Църквата, вместо да нареди на всички духовници доброволно да се подредят на опашка пред дръвника.

Грозното в случая е, че никой от вас халхабер си няма от оная държава и ония времена, нито е бивал в обувките на някой от персонажите, обаче охотно кълвете пропагандата и се присламчвате за осъждане на тоя и оня.

А ти, дорогая, знаеш ли как се спасява човекът?
Като не се катери и не скача по главите на хората, за да се доказва, и се спасява.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите