1. За да обичаш някого трябва да го познаваш.
така е - как можеш да обичаш Бога, който е непознат, ако се още не си Го намерил, как можеш да обичаш Бога, това изглежда абсурдно и то си е абсурдно. За това се гледа закона - чел съм един анекдот:
"Един учен човек попитал равина Авраам:
- Говори се, че даваш на хората някакви тайнствени билки, които били много ефикасни. Дай ми и на мен, че дано се сдобия със страх от Бога.
- Не знам да има билка за страх от Бога - казал равинът - но ако искаш, мога да ти дам една за любов към Бога.
- Това е още по- добре - възкликнал ученият - давай я насам!
- Тя се изразява в любов към ближния - отговорил равинът."
Исус добавя втората заповед не за да ни прави живота по-труден - тя не е условие, което ако не изпълняваш, ще бъдеш пратен в пъклото, а насока, практически приложим съвет, за това как да обикнеш Бога. Ако наистина иска да обича Бога, човек трябва да започне с любовта към ближния, да обича тези, които са като него, защото това е най- близкия до него досег с Бога и ги познава, може да почувства някакво усещане, като че ли си е у дома. После любовта може да продължи да се разширява, но ако не обикне ближния, никога няма и да стигне до Бога. Всичкия закон, всичката религия, всичките пророци, есенцията на духовността се градят на тези две заповеди- всъщност заповедта е една: Любов. Човек може да научи много неща в този живот, но ако не е разбрал любовта, знанието му е просто боклук, по- добре да го захвърли на бунището, да стане отново, като дете и да започне отново да обича - това е то духовния път, казано в кратце: кеф на бучки :Д чак ми е чудно какво толкова не му харесват, трябва или да си насъбрал много страхове, или да си обезчувствил себе си до степен на умопомрачение, за да страниш от духовното.
За да се отвърнат от светлината, невярващите първо трябва да я видят във вярващите, а нея я няма.
само, че нека невярващите, не се безпокоят за вярващите, а да се погрижат за себе си да видят светлината, защото няма кой друг да я види вместо тях - пък къде ще я видят не е от първостепенно значение.
Значи, няма за какво да бъдат съдени, че не вярват!
туй да ти е кахъра. :Д
Амин.
|