Това е така, защото когато се приема някакъв народ към дадена религия, то трябва да има такава роля за него, която съответства на неговата автентична специфика. Затова примерно германците откриват себе си в калъпа на протестантството или в еволюцията на католицизма и могат да дадат всичко от себе си. Така и едно прибързано моделиране на един народ не дава добри резултати, независимо дали е в посока на съветизиране или религиозно упътване.
Има и такива хора, които никога не искат кълпа (те са казали по тези въпроси три пъти "не"), без това да значи, че тяхното формално участие в социалните ритуали ще е измяна. Те може да са били тука по-рано от всички други и винаги да са присъствали. Освен това как един човек ще участва във формирането на бъдещето, ако не присъства, дори и формално в обществените процеси. Въпросът, че неговото участие е формално може да е точно неговата позиция и тя да предвещава бъдещи трансформации и съзидателни действия.
Защо е нужно да изискваш единство във вярата, след като човешките същества и техният вътрешен живот е разнопроизходов. Освен това след като не си Бог, дали на човека се пада да верифицира искреността на нечия вяра или да я форматира по правилен начин? Също половината от тази вяра може да бъде във взаимоотношенията и връзките между хората, които те са изградили (съседство, история и т.н.), а не в унификацията на един и същ вид "тухли".
Никъде няма "чартър" да познаем Бога от после. Всеки очаква, да го е познавал от своето създаване. Това, което може да се познае "отпосле" са само и единствено икономически и социални структури (които наистина могат да бъдат ефективни) или задълбочени форми на медитация (които също могат да бъдат ефективни), но не и някаква "нова връзка със съществуването".
Обратното е допустимо, атракторът да бъде някакъв обединител в бъдещето. Но това не изисква друго, освен разбираемост на тази идея за бъдещето и по-малко приемане на чужди етнографски и естетически синкретизми или навеждане на глава пред нечии флагове, знаци или мечове. Може да се приеме само идейният багаж, но не и печатът, който някой е напечатал с кръстове или нещо друго върху хората. Желанието за вселенска роля на всяка една религия или традиция е твърде проблематична, освен ако не се проведе по изключително прецизен начин. Останалото е вътрешната любов на всяко племе за себе си (или неговите вариации).
|