Това са протестантски глупости, драги. Че Църквата, видите ли, била сбор от изкупени поотделно и подобряващи се с личното си общение с Христа индивиди. Древната еклесиология, обобщена най-добре в посланията на св. ап. Павел, демонстрира далеч по-холистично и системно мислене и съответно стратегия за изграждане и поддържане на Христовото Тяло-Общност. Метафората за тялото казва много - както в тялото има нокти, косми, изходни ответстия и пр., така и в Църквата има нужда, понякога голяма нужда, от повърхностни и вмирисани членове, които си идват и отиват като косми, лимфа, епидермални клетки, но междувременно са свършили някаква полезна предпазна, очистителна, защитна от външния свят функция. Със сигурност те не са част от представителната, лицевата част на тялото, но все пак има нужда и от тях. И изобщо, ако в една общност изведнъж се изчистят девиантите, простаците, тарикатите и кибиците, някои от дотогава нормалните членове бързо-бързо ще заемат освободените места, защото дотогава са се изкушавали, ама не им е стискало заради конкуренцията на предишните, и въобще за да има баланс, а междувременно по-горните и представителни структури могат да поддадат от внезапните долни размествания. Историята е показала, че тия протестантско-сектантски опити за пурификация винаги са довеждали до разпарчатосване и отслабване на Едната Вселенска и Апостолска Църква Христова.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)