|
В отговор на:
Искаш да използваш въпросния текст, за да докажеш формулировката си за Исус като „Назорей на назореите”. нЕма такава формулировка. Исус е „Господ на назореите”.
Струва ми се, че не прочете внимателно и този постинг. Припомням ти го:
"Първият Адам се възгордява, отпада от Бога, помрачава образа у себе си, загубва непосредственото си общение с Твореца. Вторият, новият Адам не се възползва от ситуацията на земята като единосъщен и равен с Бога; чрез пребиваването Си на земята Той не се стреми да се въздига. Обратно, Той отхвърля славата, приема всичко, което подобава на образ на раб, за което действително е възвеличен. Пътят* на Иисус Христос новия Адам, се простира в противоположна посока на пътя на първия Адам. Въплътилият се Бог е унизен [презрян, отхвърлен], за да бъде въздигнат [ставайки съвършения Назорей,"най-прекрасният от синовете човечески, Светият на светиите" (Пс. 44/45:3)]. "
Син Божий, ставайки човек, с човешката Си воля е бил подложен на изпитание - бидейки с напълно свободна човешка воля - като на всеки един човек - тя има безграничната свобода да не се подчини на Божествената. ** Та нали едва след Кулминацията на Неговото изкупително Дело, едва след Саможертвата, Той - Богочовекът и Господ наш Иисус Христос - вече могъл да каже, че Му е дадена всяка власт на Небето и на Земята (Мат., 28:18), - Власт, Която Той има изначално като Господ Вседържител.
За * пътя от презряното Му унизяване до смърт (и то смърт кръстна) до славното Му въздигане прекрасно пояснява св. Апостол Павел в посланието си до филипяни:
[2:6] Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7] но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
[2:8] смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
[2:9] З а т о в а и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
[2:10] та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
Затова Божият Помазаник Е и Назорей на назореите: Съвършеният Назорей.
"...Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници." Пс.44/45:8
В псалом 109/110, редом до пророчеството за Първосвещенството, стои и това за Въздигането, за сядането отдясно.
Назореите - както и първосвещениците - стават такива ритуално, от средите на човеците, по призвание свисше [вж. Ам. 2:11], докато Безначалният, Сина Божий и Господ наш Иисус Христос Е Първосвещеник и Съвършен Назорей [дал обет да Се посвети на Бога, до смърт, и то смърт кръстна, ставайки човек заради нас, човеците, заради нашето спасение с обещанието че ще подчини всецяло човешката Си воля на Божествената] по предвечно обещание, по Воля Божия. Нека не забравяме, че Господ е извън времето, което е само едно от многоброейните Негови творения.
Сравнението ти с град Габрово е донякъде уместно, но само донякъде. Защото ако и „Габр`овски” да означава „Скрънзов”, в етимологичен смисъл то (името) идва от „габър”. И дотам - връзка тук, просто няма. Докато Назарет, от една страна препраща към пророчествата за „презрян” : Иисус Презрений, а от друга – в чисто етимологичен аспект – към Назорей. За иудеите Господ е „Презрений”, докато за нас, християните е Съвършеният Назорей. Амин.
. . .
** Из "Точно изложение на православната вяра"
Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости [228]
. . . И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко) човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ.
Но Той желаеше свободно с Божествената и с човешката Си воля. Защото свободната воля несъмнено е вродена за всяка мислеща природа. Иначе защо би притежавала способност да мисли, ако не би мислила свободно? Творецът е вложил и в неразумните животни инстинкт, който принудително ги кара (да се стремят) към благосъстояние на собствената си природа. . .
Оттук следва, че душата на Господ желаеше, свободно задвижвана, но свободно желаеше точно това, което Божествената Му воля желаеше душата Му да желае. Защото плътта Му бе движена не (само) по знак на Словото. Но Единият Господ - Един и Същ, - бидейки едновременно Бог и човек, желаеше по Божествена и по човешка воля. Затова двете воли на Господ се различават помежду си не по мисъл, а по-скоро по природна сила. Защото Божествената Му воля бе и безначална, и имаше силата да върши всичко, бидейки придружавана от могъщество, и бе безстрастна. А човешката Му воля и получи началото си от (определен) момент, и сама претърпя естествени и непорочни страсти, и по природа не бе всемогъща, но като стана действително и по природа воля на Бог Слово, с т а н а и всемогъща [231].
[228] Тази глава е насочена против последователите на Аполинарий и монотелитите. Първите лишавали Христа от разумна душа и признавали в Него само божествена воля, а вторите, като отричали човешката Му воля и действие, лишавали от битие и душата Му, защото няма природа, лишена от действие, и там, където няма никакво действие, няма и никаква природа.
[229] Св. Григорий Богослов. Първо послание до Кледоний.
[230] Пак там.
[231] Св. Максим Изповедник. Диалог с Пир // PG 91
. . .
Редактирано от Ежко на 23.01.13 16:19.
|
Re: Въплътилият се Бог е унизен, за да бъде въздигнат [re: Eжko Бeжko]
Re: Въплътилият се Бог е унизен, за да бъде въздигнат
