Привет Енос,

Явно това наистина е една от любимите Ви теми. Благодаря за Вашето отношение към вярата, никак няма да Ви разбирам погрешно - че се опитвате да я умаловажавате.

Вашата теза обаче - че Петър не е имал силна вяра и е бил избран защото е имал дарба за откровение - простете но изглежда - хм, леко повърхностна. Тя не съответства никак на духа на Писанието. Вижте Деяния най-малкото за да видите чудесата на силна вяра и как апостолите водени от дръзновение и истинска вяра са укрепили Църквата сред всички вълнения и гонения; вижте определението на ап. Павел за вярата в Евр.11-а глава...

Да, разбира се - и Петър и апостолите не винаги са били еднакво съвършени и са имали моменти на слабост. Тяхната вяра се е развивала и укрепвала под Божието въздействие - евангелието на Матей следи исторически последователно тези събития. Затова и са се случили тези изпитания, при които Господ ги изобличава в маловерие - за да им покаже каква трябва да бъде тяхната вяра. Но нека започнем поред.

1. Да, Петър е бил избран защото е бил с нещо по-различен от учениците. Отговор на това намираме и в Йоан 21:15 :
15. А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.

Виждате как заради силната любов към Бога, Господ поверява на Петър да е пастир на вярващите...Би ли била възможна тази любов без силна вяра? Мисля че и Вие ще дадете същия отговор.

За тази именно вяра говори Иисус на тайната вечеря (Лука 22:31)
31. И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
32. но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.

Забележете, никъде не казва "да получиш дарба за откровения". Разбира се, далеч съм от мисълта да правя подробен разбор на думите на Спасителя, това не е по човешките сили.
Спомнете си дръзновението което е имал преди това Петър малко преди това
33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.(Мат 26:33)
и
33. Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!(Лука 22:33)

Виждаме как пламенността на Петър го води към гордост - вместо да се моли Господ да помогне да не се разпръснат, той се надява на себе си, като се и поставя над всички; въпреки че писаното трябва да се изпълни - "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". От такава именно гордост иска да го предпази Христос, поради това Той допуска Петър да падне и да се отрече от Спасителя.
34. Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.

И наистина, изпълняват се думите на пророка - учениците се разпръсват( спомнете си обаче че именно Петър единствен се хвърля с меч да защитава Спасителя , за което отново бива порицан, както и преди - когато казва на Христос - "милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе" (Лука 16:22), защото не мислил за Божието в този момент ...)

След това Петър се отрича и едва когато Христос го поглежда, осъзнава вината си и си спомня думите Му...Какво прави тогава - "излезе навън и плака горко"... Виждате колко му е необходимо - не години за да стигне до разкаяние , а една нощ само. Мислите ли че след това вярата му е отслабнала? Както виждаме всичко това е станало за да се изпълни Писанието, а и за вразумление на Петър, когото очаква отговорна задача ... И ако вярата му е отслабнала по Божие допущение в този момент, колко по-силна е станала тя след Възкресението?


2. За Мат 8:23-26
23. И когато влезе в кораба, последваха Го учениците Му.
24. И ето, голяма буря настана в морето, тъй че корабът се покриваше от вълните, а Той спеше.

Надявам се не мислите че това е случайно събитие, иначе бихте поставили под въпрос Божия промисъл. Иисус взема със себе си учениците - едно за да ги отдели от почестите които оказва народът след множеството изцеления и да ги предпази от възгордяване, и второ - за да станат свидетели на чудото и така да укрепне вярата им Виждате ли как всичко води до това?
Иисус укорил учениците си, показвайки им че преди всичко трябва да са твърди и уверени, дори и сред бурните вълни, че Той има власт да устрои всичко. Така, след тежкото изпитание тяхното смущение им донесло полза. Така и Моисей отначало се страхувал от змията, и то с голям ужас, а едва след това видял извършващото се чудо.Така и учениците отначало очаквали гибел, а след това получили спасение, за да могат от увереността в опасността да познаят величието на чудото.
Ако кажете че не от страх, а от маловерие са пристъпили към Учителя си, бих казал че именно това е доказателство голямата им надежда към Него...

Ето друга подобна случка, която сте пропуснал като аргумент - Мат 14:24-33 -

24. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
25. И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.
Виждаме че Господ свръх сърдечното си умиление не отива при тях веднага, ана четвърта стража, учейки ги че не бива да чакат бързо избавление, а мъжествено да понесат окръжаващите ги бедствия.

26. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.
27. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
Виждате как страхът още повече ги обзема с Неговото идване. Виждате и към какво ги подбужда Господ -" дерзайте! Аз съм, не бойте се!" - да забравят съмненията и да действат уверено.
28. Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.
Виждате ли колко пламенност, колко вяра имал Петър в този момент?

29. А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;
30. но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!
31. Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?
Петър, излизайки от кораба се радвал не толкова че ходи по водата, колкото че отива при Христа. Побеждавайки трудното обаче, той едва не претърпял поразжение от най-лекото - силния вятър. Такава е човешката природа наистина.
Защо Господ не заповядал на вятъра да утихне, а протегнал ръка към Петър? Необходима била вярата на Петър.Иисус му показал че не силата на вятъра, а отслабването на вярата в този момент е причината да падне Петър. Затова и не прекратил след това действието на вятъра - той не е страшен при крепка вяра.
32. И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.
33. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!
За разлика от предишната случка - учениците не се питат "какъв е Тоя, та и ветровете и морето Му се покоряват" , а казват "наистина си Божий Син!". Виждате ли как постепенно Господ ги извежда все по-високо и по-високо? От това че ходил по морето, позволил на друг да направи същото и го спасил от опасност, как извънредно нараства вярата им в Него...


3.Мат 17:19
19. Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20. А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
Да - апостолите не са били винаги еднакво съвършени във вярата преди Възкресението. Така Петър ту е наречен блажен, ту е укоряван. И учениците получават упрек когато не разбират думата за фарисейския квас. Други стават след Възкресението и многобройните явявания и чудеса на Христос,след Възнесението, след Петдесетница ...Виждаме как вярата им все повече укрепва и става твърда и непоколебима, помага им да изминат хиляди километри в много трудности и гонения, със силната им вяра Бог твори чудеса, изцелява безнадеждно болни, и най-вече - благовестява и укрепва християните. На основа на тяхната вяра, и на Петър, като пръв сред апостолите Господ изгражда Църквата Си. Именно благодарение на силната си вяра и любов към Бога те получават благодатта и даровете на Светия Дух, към такава вяра и любов към Христа те ни и призовават за да се спасим. Ако твърдите че апостолите са били просто страхливци и маловерци - извинявайте, това просто не е вярно и Вие го знаете.
Твърдението че не са имали силна вяра, а че Петър е имал техническа дарба едва ли не да получава откровения, и на тази основа е построена Църквата - е най-малкото неразумно и, извинете, просто въздушна кула. Тази идея не намира никаква опора в Библията, дори не е необходимо да го оборваме.

Моля Ви, четете цялата последователност от събития в Евангелията , Деяния,посланията - не отделни пасажи извадени от контекста.

Избирането на нов апостол на мястото на отстъпилия Иуда е за да се изпълни числото на дванaдесетте апостоли, което остава непроменено. Тези са апостолите и няма да се сменят с други. Спомнете си Апокалипсиса 21:14, за слизането на новия Йерусалим :
14. Стените на града имаха дванайсет основи, и върху тях - имената на дванайсетте апостоли на Агнеца.
Кои дванадесет имена ще са записани според Вас?

Да, никъде не е писано че трябва да се избират нови апостоли, радвам се че се съгласихте.
Че ще бъдат избити е писано на много места - и сам Спасителят го казва - " Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.", и " чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите" , и на Петър казва " кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш; А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога..."; и ап. Павел го казва на доста места. Самите апостоли са назначили епископи които да управляват поместните църкви - вижте посланията на ап. Павел например...Ролята на апостолите е била да основат църквата и да проповядват благовестието.
Тази мисия те са изпълнили достойно - Църквата е основана веднъж и завинаги и не е необходимо ново полагане на основи, нито избиране на нови апостоли със смъртта на всеки.
Ако казвате че с тяхното избиване те са безполезни за Църквата - това е лишено от смисъл и обидно дори. Тяхната вяра и учение пазим непокътнати и в чист вид и днес, тя е в основата и на днешната Църква - нямам предвид само БПЦ , а Православната Църква, която е Тяло Христово. С това пак отговарям на Вашия въпрос към Валентина и мен.

Поздрави