Мира, предполагах, че този казус ще разбуни любипитството ти, и даже проверих в Lex-са дали вече не си им дала тема за размисъл. Все пак разбираемо е ,че по-близо си потърсила кой какво мисли.
Да си призная - малко лековато дадох мнението си. Но колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че съм прав.
Просто няма никакви законови пречки един (една) съпруг (съпруга) да наеме срещу заплащане половинката си за извършване на обичайните домашни дейности.
Излишно е да казвам, че отношенията между страните ще се уреждат с договор, като нищо не пречи това да е трудов договор.
(Макар и трудовият договор да предполага взаимотношения между уж две равноправни страни, по същество това не е така. Трудовото правоотношение по-скоро се характеризира с отношението"власт-подчинение", защото работникът е длъжен да изпълнява законните разпореждания на работодателя.). Но какво от това...
Кой ще се наеме да докаже, че един такъв договор ще е нищожен, ще противоричи на добрите нрави и други тинтири-минтири?
Пък осигуряването - то е вторичен ефект...