Това е статия от Капитал от 13 март тази година. Съветвам те също така да направиш сърч в сайта на Капитал по темата Козлодуй и да попрочетеш малко повече статий относно икономиката на ядрените отпадъци и въобще за ядрените централи и после да говориш такива глупости (в икономически смисъл). Най-смешното е че пишман експерти из народните маси вече осъдиха Костов затова че се е съгласил да се затвори АЕЦ, когато в същото време той започва да говори че запазването на тези вехторий е било по-важно от влизането в ЕС и че може би сме щели да сме се откажели доброволно от ЕС в името на така скъпите за сърцето на всеки българин ядрени вторични суровини. Ако наистина го направи ще бъде точно такъв политически престъпник, колкото и Жан Виденов. А иначе мнения като твоето и въобще политическата некомпетентност на българите в момента е направо шокираща. Но ето я и статията: Костов влезе в капана “АЕЦ” Европарламентът отряза финансирането за двата хилядника заради отказа да спрем малките блокове Галя ИЛИЕВА Седмицата измина под знака на АЕЦ и това е обяснимо. Започна се с интервюто на премиера Иван Костов пред Ройтерс, според което, един от основните проблеми във взаимоотношенията ни с Европейския съюз е искането да спазим поетия през 1993 г. ангажимент и да извадим предсрочно от експлоатация четирите стари блока на АЕЦ “Козлодуй”. След това министър-председателят изненадващо замина за козлодуйската централа. Него го пуснаха да я разгледа, но не и придружаващите го журналисти. Излезе, че след като близо десет години в атомната централа влизаха чуждестранни консултанти, посланици, търговски представители и прочие дипломати, външни и местни еколози, руски, американски, немски, френски, хърватски и т.н. специалисти, шефовете й изведнъж се сетиха, че обектът бил секретен. Така че няма документирани свидетелства какво точно е видял Иван Костов, важна е убедеността на премиера, че “АЕЦ “Козлодуй” не е чудовището, което плаши”. Около 3 часа той проверявал как са оползотворени парите, отпуснати за модернизация на съоръженията. След което премиерът отчете, че централата работи безопасно, през последните 25 години не са нанесени вреди на природата, и съобщи, че инвестиционната програма на правителството за 1999 г. предвижда в нея да се вложат нови над 120 млрд. лева. Около една четвърт от парите ще отидат за реконструкция на първите четири блока, останалата част - за модернизацията на двата хилядника. След което Костов обяви, че България не можела да се откаже от евтината ядрена енергия - една идеологема, която битува в някои енергийни среди от доста години, но която практиката отдавна е опровергала. Всъщност една атомна електроенергия е толкова по-евтина, колкото по-малкоразходи за сигурност се правят. Непоклатима остана позицията на премиера, че старите реактори трябва да работят поне до проектния срок - около 2004-2005 г. за първи и втори блок и след 2010 г. за трети и четвърти. Формално тази позиция е патриотична - тя се споделя от българското общество, около нея се обединиха политическите сили и депутатите с готовност застават в нейна подкрепа. Проблемът дотолкова се преекспонира в медиите, че се създаде впечатление едва ли не за окопна война, в която правителството брани самоотвержено последната “конкурентоспособност, която е останала на българската икономика” от “агресивното искане за затваряне на атомната централа”. След тази поредица от остри изявления премиерът на практика не си остави никаква алтернатива за достойно отстъпление при едно затягане на преговорите с евросъюза. Колкото до ЕБВР и ЕС в случая с АЕЦ “Козлодуй” става въпрос по-скоро за принципи - ако искаме политическа и финансова подкрепа от евроструктурите, ако се стремим към интеграция в тях, трябва да спазваме поетите ангажименти. Пред тях формулата Всяко ново правителство ревизира договорите на предходните не е печелившата. В същото време никак не е изключено след една-две години да се наложи да спрем блоковете не под натиска на Европа, а защото го налага икономическата целесъобразност. Основният въпрос, на който трябва да се отговори ясно и недвусмислено, е наистина ли ще се върнем към дискотечните ефекти без произвежданите от първи и втори реактор около 4.4 млрд. квтч годишно. След временното увеличаване на потреблението през 1995-1996 г., което специалистите отчитат като резултат от неразумната индустриална политика на правителството на Виденов, през последните две години то се задържа в границите на 38.2-39.3 млрд. квтч годишно. Още през миналата година се видя, че раздутите прогнози на Комитета по енергетика и НЕК, според които потреблението на електроенергия трябваше стремително да се увеличава, за да достигне до фантастичните 55 млрд. квтч през 2005 г. и 63 млрд. квтч през 2010 г., не се оправдават. Това е резултат от няколко обективни фактора, които ограничават потреблението - по-високата цена на електроенергията, индустриалният спад в традиционно енергоемки производства като тежката химия и металургията, умереното нарастване на брутния вътрешен продукт в условията на валутен борд и т.н. Според прогнозите на Световната банка, ЕБВР и Националната агенция за енергийна ефективност към 2010 г. ще се консумират не повече от 45-48 млрд. квтч електроенергия годишно. Очевидно е огромното разминаване с електроенергийната стратегия на правителството - това са цели 15 млрд. квтч, за покриването на които са необходими около 1500 - 2000 мегавата нови мощности, които, ако се построят, ще погълнат огромни инвестиции. Нереалната прогноза на енергийното ведомство и електрокомпанията за електроенергийния и мощностния баланс залага опасен капан за правителството. За учудване е, че то не прави никакъв опит да коригира компрометиралата се вече енергийна стратегия в нейната най-съществена част - очакваното електропотребление и инвестиционния план на Националната електрическа компания. Напротив, кабинетът опитва да прокара стратегията и пред депутатите, с което тя придобива статут на официален документ, зад който стои не само едно определено правителство, а парламентът. В същото време енергийните специалисти сочат, че годишно потребление от 43-45 млрд. квтч към 2005 г. може да бъде покрито от съществуващите централи и планираните нови 660 мегавата в ТЕЦ “Марица изток 1” без участието на първи и втори блок на АЕЦ “Козлодуй”. В момента използваемостта на атомната централа, особено на 5 и 6 блок, на ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Бобовдол” и ТЕЦ “Русе” е значително по-ниска от проектната, т.е. енергийната система работи с една доста малка част от мощностите си. Според разчетите за електроенергийния баланс през 2004-2005 г. ще се консумират съответно 42.4 и 43 млрд. квтч, а електроенергийната система ще разполага с електропроизводствен потенциал за производството съответно на 50.8 и 53.1 квтч. Това показва, че извеждането на 880 мегавата мощности няма да предизвика енергийна криза, дори ще има известен излишък от 4-5 млрд. квтч годишно, които при гъвкава политика могат да бъдат реализирани на външния пазар. Разбира се, необходимо е рехабилитиране на старите централи, но и без това тези проекти вече са задвижени. Временното им спиране може и да не се усети, ако се работи в разумни срокове и обеми и се използва голямата сезонна неравномерност - почти двукратното намаляване на натоварването на електроенергийната система през лятото. Някои експерти твърдят, че извеждането на първите два блока на АЕЦ “Козлодуй” по предварителни оценки ще излезе по-евтино от експлоатацията им при сегашното ниско ниво на електропотребление. Необходимите около 80 млн. долара за повишаване на сигурността им могат да бъдат употребени за погребване на реакторите, вносни енергоносители (ядрено гориво) ще се заместят с местни (лигнитни въглища). Освен всичко друго това ще сложи точка и на конфликта между АЕЦ и комплекса “Марица изток”, където има много тясна връзка между обема на производството и себестойността на въглищата и на тока. Друг неизползван резерв е енергийната ефективност, включително намаляването на загубите при производството, преноса и разпределението на електроенергията. В това отношение програмата на правителството 2001 е по-ясна и недвусмислена от стратегията. Вече много години със своите 25% България е на първо място по загуби пред Унгария, Румъния и Турция и далече пред западноевропейските страни. При такива загуби не само да запазим старите ядрени блокове, но и да построим още четири, системата пак няма да заработи ефективно. Само заради петпроцентното увеличение на загубите след 1990 г. работят напразно 250 мегавата, за да произвеждат 2.3 млрд. квтч електроенергия годишно - толкова, колкото произвежда един от проблемните блокове сега. С такива загуби няма да ни посрещнат с отворени обятия в Европа, дори да не съществуваше проблемът с малките блокове на АЕЦ. Може би е време да преоценим проектите да ставаме енергиен център на Балканите, може би вече е време те да се преосмислят. На първо място не може една страна да строи енергийната си стратегия на презумпцията, че поне още десетилетие няма да пуска транзит на ток към съседните страни и че те ще продължат да страдат от хроничен дефицит на електроенергия. Турция строи активно газови централи и в скоро време може би ще може да задоволява потребностите не само на европейската, но и на азиатската част. При това Турция залага постоянно нарастване на потреблението на природен газ, което най-вероятно ще намали консумацията на електроенергия. В региона вече има активно предлагане на електричество на конкуретни цени - от Русия, Украйна, Молдова, Румъния. Ако ние не пуснем транзита, Турция може да си осигури алтернативни доставки през Грузия, до която има построен 750-киловолтов електропровод. При тази ситуация най-добрата политика в енергийния сектор е оптимизиране на мощностите и пренасочване на инвестиции към рехабилитация и енергоспестяване, за да произвеждаме електроенергия на конкурентни цени. При 75% внос на енергоносители България е и ще бъде не енергиен център, а провинция за преработване на чужди енергийни суровини в едно традиционно капиталоемко и мръсно производство. Евросъюзът заяви готовност да финансира енергоспестяващи проекти, а също така да отпусне средства за рехабилитационната програма на ТЕЦ “Перник” и ТЕЦ “София”. Може би е по-добре, вместо да демонстрира революционен патос и героични пози, управлението на държавата да помисли дали няма да е по-изгодно да спазари изпълнението на програмата за затварянето на първите два ядрени блока срещу програма за рехабилитация на топлофикациите и изграждането на централи с комбиниран цикъл за производство на топло- и електроенергия. При всички случаи една по-балансирана политика при преговорите с ЕС би била по-полезна. В четвъртък вечерта обаче стана ясно, че вече е твърде късно за смекчаване на тона - в Страсбург европарламентът гласува резолюция Да бъде спряно финансирането за 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй”, докато България не се ангажира твърдо да закрие четирите по-стари реактора. Парите за модернизирането на двата хилядника са общо около 300 млн. долара. Резолюцията призовава Европейската комисия да изготви енергийна стратегия за всяка странакандидатка и да сключи споразумения за закриване на реакторите от първо поколение. В плановете трябва да се посочи с какви алтернативни източници ще се заменят извадените мощности. Посочва се, че реакторите ВВЕР 440-230 не могат да бъдат модернизирани, така че да отговарят на стандартите за ядрена сигурност. Поради това се препоръчва да бъде прекратено финансирането за тях. Поставен е въпросът за повече прозрачност в бюджета на ЕС за ядрена сигурност. Ревизия установила, че 294 млн. евро били изразходвани в Централна и Източна Европа без задължителните търгове.