Абе, като те слушам, си представям, че си на сто години. Аз съм на 36 / скоро ще ги навърша/, но такива работи, дето ти разказваш, от моя собствен живот не си спомням и не защото близките ми са били партийни членове от висшите ешалони / тези, дето са били, никога не са се изкачили по върховете на партийния апарат - просто са били членове/. Защо ми се струва, че си попрочел мемоарите на този или онзи, отнасящи се до времето веднага след ВСВ и ни ги представяш за твои собствени?! Ако прочетеш мемоарите на техни съвременници от "западни" държави, ще намериш същите истории с различна политическа окраска.
Ще ми се, тук да можем да дискутираме относно начините за политическо разрешение на настоящите ни проблеми / социални и икономически/. И преди съм го казвала, но да го повторя - живеем в ново време, старите идеологии, във вида, в който са били сътворени през 1880 - 1950 не могат да бъдат абсолютно подходящи за нас, просто защото светът се променя, променя се мисленето на хората, начинът им на живот. Въпросът пред нас, младото и зрялото поколение на тази планета, е - какво ще съумеем да вземем от старото, да прибавим към него нова мисъл, така че да съществува бъдеще на благоденствие за тази планета. Аз съм по-склонна да заложа на социалното, друг е по-склонен да заложи на развитието, за сметка на всеобщото благо. Истината е някъде по-средата. Въпросът ни опира в регулационните инструменти, които се използват / кой ги използва, под натиска на кого ги използва, с каква цел или безцелие ги използва, защо народите му позволяват или не да ги използва, доколко всеки е разбрал мястото си в настоящето общество и своите интереси и е способен да ги защитава подобаващо?/. Това, мисля, са нашите въпроси, дето трябва да решим и върху които би трябвало да се съсредоточим. Много лесно е да дискутираме относно негативите на тази или онази политическа система. Трудното е да вземем позитивите и да ги приложим в нашите общества, така че да осигурим благоденствието на колкото е възможно повече хора в нашето общество.