|
Любовта, любовта,
тя отново е Смъртта.
Тя е моята любима,
и за нея пиша рима.
Тя е всичко на света,
тя е всичко в гибелта.
Смисъл на живота,
извор на страстта.
Коя е тя?
Тя е любовта.
Остарявам,
а люби ме тя.
Тялото ми погрознава и руши се и изгнива,
а нахвърля ми се настървено, страстно и без свян.
Като дете се страхуваш от Смъртта,
защото считаш я за най-хубавата девственица.
Страхуваш се от живота,
страхуваш се от Смъртта.
Страхуваш се от страстта,
и от това, че тя е любовта.
Тя е любовта, тя е любовта.
Ти си пръстта, ти си пръстта.
Пръстта се нуждае от пръст за да почувства любовта.
Люби пръстта и я замазвай с течности и влажността.
На росата на живота, която е всъщност вода,
вода донесена ти от любовта, от страстта.
На Смъртта целяща да почувстваш любовта,
за да усетиш нежността и искрената чистота.
Когато нямаш нищо на света,
ти страстно я обичаш и цениш.
В стихията си тя те люби
и ти дава всичко.
Лишава те от болката на мига,
лишава те от лошите намръщени лица.
Лишава те от проститутките безпир,
лишава те от гадната задушва атмосфера.
Атмосфера, атмосфера.
Като в клозет задушна.
А ти разлагащ се си труп.
И диша ли, и движи ли се,
аз не знам.А знаеш ли ти тогава,
що е действителността?
Интересува ли те тази гнусна и гадна кочина?
С наслоена отдавна мръсотия. А ти си станал на пихтия.
Дори и да видиш мръсница
и някоя голяма и хубава цица.
Нима това е реалността,
сред разлагащата се воня?
Реалността е като на филм.
Реалността е като на филм.
А филма е за страстта и любовта.
За красотата и чистотата.
За добротата и мечтите.
За сънищата и творците.
И всичко това е тя Смъртта,
останалото е просто воня.
Воня от гниещите гниди на живота,
воня от склерозиралият организъм.
Воня от сбръчканото и намръщено лице.
Воня от микроорганизмите безпирни.
Останалото е просто воня.
Воня и разлагащи се тела.
От живота, липсата на страст.
От живота, липса на любов.
Като на лента минава живота за миг,
и спомням си цялата гнусота на реалността.
За това що е моята гнила плът и пръстта.
Пръстта разлагаща се от детство.
Препикана пръст.
Нищо.
Гнилоч.
Гадост.
Бактерийна зараза.
Лайняната имунна система наречена живот.
Blood и кожа от отдавна мъртви прасета.
Кръв и кожа от изядени с повръщане мезета.
От пиянски страсти, в гадни усти,
налапани, изповръщани в плът гадости.
Това съм аз, това са спомените ми.
На Нищо и гадост и изпражнения.
Наречени генетични изменения.
Нима любовта е жена,
нима тя ще оправи моите лайна?
Нима ще ми замени генетичните нечистотии,
или ще ме зарази с други ужасии?
Не вървя, а се въргалям като топка в прахта,
разложена и на пихтия гадна мазнина.
Изгнила, замърсена, заразена.
На никому ненужна от рождение разложена.
За тази гадост на света,
какво е любовта?
Какво е страстта и хубостта?
Какво е топлината и нежността?
Какво е имането и добротата?
Какво е поощрението и глезенето?
Любовта има си една дума на света,
тя, тя е Смъртта.
Майната им на порнографиите в новините,
майната им на застреляните и мъртъвците.
Те дават ги и искат да ги аплодирам аз,
те дават ги и искат да им се възбуждам.
Не, любовта е само една.
И тя е моя, тя е Смъртта.
За другите не знам и не разбирам,
и хич не искам да ги аплодирам и да се възбуждам.
Защото любовта е моя,
другите са просто пръст.
А влажността е от Смъртта,
и екстаза на любовта.
За миг, живота ми за миг минава,
и разбирам, че е само тя.
Че в него е само тя, любовта,
радостта от това, че ме е имало на света.
За да умра в пръстта,
За да срещна аз Смъртта.
Любовта, любовта.
Друга любима нямам на света.Редактирано от Maшинaтa на 12.02.12 17:28.
|
Любов
