Любов / Култура и изкуство / Поезия

Любовта, любовта,
тя отново е Смъртта.
Тя е моята любима,
и за нея пиша рима.

Тя е всичко на света,
тя е всичко в гибелта.
Смисъл на живота,
извор на страстта.

Коя е тя?
Тя е любовта.

Остарявам,
а люби ме тя.

Тялото ми погрознава и руши се и изгнива,
а нахвърля ми се настървено, страстно и без свян.

Като дете се страхуваш от Смъртта,
защото считаш я за най-хубавата девственица.

Страхуваш се от живота,
страхуваш се от Смъртта.
Страхуваш се от страстта,
и от това, че тя е любовта.

Тя е любовта, тя е любовта.
Ти си пръстта, ти си пръстта.

Пръстта се нуждае от пръст за да почувства любовта.
Люби пръстта и я замазвай с течности и влажността.
На росата на живота, която е всъщност вода,
вода донесена ти от любовта, от страстта.

На Смъртта целяща да почувстваш любовта,
за да усетиш нежността и искрената чистота.

Когато нямаш нищо на света,
ти страстно я обичаш и цениш.
В стихията си тя те люби
и ти дава всичко.

Лишава те от болката на мига,
лишава те от лошите намръщени лица.
Лишава те от проститутките безпир,
лишава те от гадната задушва атмосфера.

Атмосфера, атмосфера.
Като в клозет задушна.
А ти разлагащ се си труп.
И диша ли, и движи ли се,
аз не знам.А знаеш ли ти тогава,
що е действителността?
Интересува ли те тази гнусна и гадна кочина?
С наслоена отдавна мръсотия. А ти си станал на пихтия.

Дори и да видиш мръсница
и някоя голяма и хубава цица.
Нима това е реалността,
сред разлагащата се воня?

Реалността е като на филм.
Реалността е като на филм.

А филма е за страстта и любовта.
За красотата и чистотата.
За добротата и мечтите.
За сънищата и творците.

И всичко това е тя Смъртта,
останалото е просто воня.
Воня от гниещите гниди на живота,
воня от склерозиралият организъм.
Воня от сбръчканото и намръщено лице.
Воня от микроорганизмите безпирни.

Останалото е просто воня.
Воня и разлагащи се тела.
От живота, липсата на страст.
От живота, липса на любов.

Като на лента минава живота за миг,
и спомням си цялата гнусота на реалността.
За това що е моята гнила плът и пръстта.
Пръстта разлагаща се от детство.
Препикана пръст.
Нищо.
Гнилоч.
Гадост.
Бактерийна зараза.
Лайняната имунна система наречена живот.

Blood и кожа от отдавна мъртви прасета.
Кръв и кожа от изядени с повръщане мезета.
От пиянски страсти, в гадни усти,
налапани, изповръщани в плът гадости.

Това съм аз, това са спомените ми.
На Нищо и гадост и изпражнения.
Наречени генетични изменения.

Нима любовта е жена,
нима тя ще оправи моите лайна?
Нима ще ми замени генетичните нечистотии,
или ще ме зарази с други ужасии?

Не вървя, а се въргалям като топка в прахта,
разложена и на пихтия гадна мазнина.
Изгнила, замърсена, заразена.
На никому ненужна от рождение разложена.

За тази гадост на света,
какво е любовта?
Какво е страстта и хубостта?
Какво е топлината и нежността?
Какво е имането и добротата?
Какво е поощрението и глезенето?

Любовта има си една дума на света,
тя, тя е Смъртта.

Майната им на порнографиите в новините,
майната им на застреляните и мъртъвците.
Те дават ги и искат да ги аплодирам аз,
те дават ги и искат да им се възбуждам.

Не, любовта е само една.
И тя е моя, тя е Смъртта.

За другите не знам и не разбирам,
и хич не искам да ги аплодирам и да се възбуждам.

Защото любовта е моя,
другите са просто пръст.
А влажността е от Смъртта,
и екстаза на любовта.

За миг, живота ми за миг минава,
и разбирам, че е само тя.
Че в него е само тя, любовта,
радостта от това, че ме е имало на света.

За да умра в пръстта,
За да срещна аз Смъртта.

Любовта, любовта.
Друга любима нямам на света.