Цъфнали градинки,
цъфнали лехи.
Напъпили власинки,
зелена долина.

Небето от коприна,
морето от вода.
И чудя се безпирно,
къде е любовта.

Хората щъкат,
и бързат да творят.
Маймуните крадящи,
пък взимат им труда.

Без никакво уточнение,
без никакво пояснение.
Пазача на декора,
прокрадва се до мен.

И пъди ме без уточнение,
без обяснение и обобщение.
От тази пролет цъфнала,
от тази хубост вързала.

И гони ме от сцената,
и гони от живота.
Да съм умрял в забвение,
че плащало се така.

Няма тука има тука нема,
има само мизерия голема.

Пояснения, обяснения,
уточнения, прегрешения.

Все едно, все едно.
Чувствам се като на опело.
И опявам си съдбата,
щот ме пъдят от Земята.

И ме пъдят при любовта,
и ме пъдят при Смъртта.

Под полата на Смъртта,
да се скрия и утихна.
Че живота е тъй сложен,
а пък хората са риби.

Редактирано от Maшинaтa на 26.02.12 22:17.