Любов и страст, привързаност голяма.
Нима възможно е да свърши с края?
Нима възможно е да не роди любов?
Нима възможно е да е няма същност?

Възможност, невъзможност, а страстта?
Къде е любовта, къде и е плътта?

Заговорихме за плътта.
За плътта на Смъртта.
Какво е тя и как се измерва,
как се чувства и отдава.

Отдаване, отдаване и посягане.
Докосване, докосване и искрене.
Искрене, искрене, а мрак е.
Мрак е, мрак е, а не чувствам нищо.

Как да не изпитваш любов,
любов към смъртта, когато тя е любовта.

Мога да виждам,
а не рисувам.

Мога да слушам,
а не композирам.

Мога да ходя,
а не тичам.

Имам тяло,
а не съм изправен.

Мога да говоря,
а нямам власт.

Мога да обичам,
а обичам само Смъртта.

Защото какво?
Тя е любовта.

А жената е плужяк в ноща,
искаща да олигави страстта.
Да задуши огъня на любовта,
и да унищожи свещенноста.

Мога да пиша,
а не мога да рисувам.
Мога да говоря,
а не мога да общувам.

Защото какво?
За мен на света, няма друга любов,
освен, кое, Смъртта.

Редактирано от Maшинaтa на 20.02.12 22:02.