|
Тема |
Re: Нощувка в Лакатник-2_1/2 [re: дaтиroзaвъppekc] |
|
Автор | Bиkи (Нерегистриран) | |
Публикувано | 16.05.05 17:36 |
|
|
Лягайки рано за работа и не прочитайки завещанието на Нгоро, аз така и не научих ред важни за мен неща. Чak след това рабрах подробностите. Нгоро винаги е знаел, че го обичам и затова беше подходил към финансовото ми благополучие с рядко благородство. Документът странен започваше с:
1. Знам, че те обичам.
2. Във връзка с този факт, след смъртта ми придобиваш 7/4 идеални части от следните недвижимости...
И т.н.
Аз никога не съм знаела, че обичам Нгоро, а той е знаел. Защо не ми го е казал? Тогава щях да знам, че го обичам и може би наистина щях да го обикна. Това лингвистичен проблем ли е?
Все пак това е пещерняшки форум и не върви да се пишат идиотщини off topic, затова спомените ми се плъзнаха по естествената спелеологична канава на Нгориното безсмъртие.
Цяла се изпотих, като си спомних какви тежки траверси и комини сме мнавали с Нгоро. Стигаше се дотам, че спелвах името му на латиница и тогава той ставаше за мен просто Хропо. Това лингвистичен... ааа, това го питах вече.
По същество: През 1994 с все още живия Хропо /ако не възразявате/, влязохме в Дълбокия пчелин. Както обикновено, носехеме две карбидки, челник с инфрачервени светодиоди /за да виждаме по-добре в тъмното/ и 40 м въже. Осигурихме се по алпийския способ, щото едната карбидка непрекъснато ми гърмеше в ръцете и ми откъсна два пръста. Минахме първия тесняк /GPS-а ми показа ясно - Тesnyak-1/, но се натъкнахме на сифон, около 30 метра /според GPS-а - Syphon-1/. След сифона - пак тесняк и така до зала 1 /Срутището/. Там имаше един отвес, който преодоляхме без инвентар /нямахме инвентар и просто скочихме в леденото езеро/. Хропо си навехна ябълката, но аз имах в раницата си две златни превъзходни, така че, яденето не беше проблем. Сега Хропо виждаше лошо в тъмното /нали си навехна очната ябълка/. Повървяхме още 70 метра навътре докато стигнахме блокажа. Навлякохме неопрените, защото искахме да се погмуркаме за пещерни бисери. Хипервентилирах и се гмурнах право надолу. И тогава ги видях. Бяха поне петнайсет и стояха до северната стена. Лошото беше, че и те ме видяха.
|
| |
|
|
|