Не може да се каже трябва или не трябва да се учи с децата. Всяко дете е различно, всеки учител е различен, всяка ситуация е различна. Но има нещо много важно - началното училище е основата, върху която се гради всичко остнало. Децата в един клас никога не са едно и също равнище, което поражда един трудно преодолим проблем - ако учителят продължи напред с материала, част от децата ще имат пропуски, които по-късно трудно ще запълнят и ще доведат до неуспехи в по-горните класове. Но ако учителят тъпче на едно място, тези от децата, които вече са разбрали и научили материала ще се почувстват демотивирани, няма да им е интересно или ще решат, че знаят всичко и изобщо ще спрат да учат.

В тази възраст за децата е трудно да задържат по-продължително вниманието си (особено по предметите, които не са от любимите им) и е лесно да се окаже, че едно умно по принцип дете, има пропуски или нещо не му е ясно. А ако е и по-срамежливо, то няма да попита учителката - първо, защото не иска тя да разбере, че не знае, а от друга страна, защото може да се тревожи, че другите деца ще му се присмеят.