Имаш чудесен родителски подход, който наричам "да отворим прозореца" пред необятния свят. И ние така правехме с децата, "с книжчица под мишница", от четене на приказки през рисувателните книжчици, комиксите, детските списания и екциклопедии. Оставям ги до децата или те си избираха, като тръгнехме на пазар и от време на време си разговаряхме. Само, че аз не съм много добър родител, защото съм действала доста нервно през всичките тези години. Да оставим това с личните умения кой колко, но в България не може да разчитаме толкова на реда в образователната ни система. Ако сме се постарали да открием добрата учителка, то пък учебниците са списвани калпаво... Ако пък са приели най-после нови и добри учебници, то пък има нова образователна реформа... или пък се закрива училище/паралеки и се увеличава бройката на учениците, което допълнително затруднява преподаването... учителските заплати са на дъното и всеки учител компенсира кой с нерви, истерии и клюки, нагледно преподавани уроци на живота пред учениците, кой с час по корупция и частни уроци, паралелни на другите, кой с грубости и т.н.... просто един постоянен хаос, една постоянна демотивация да се учи, който родителите трябва някак да компенсират, да намерят начин да мотивират децата да учат, да допълнят знанията им, да ги научат да се справят с ежедневния стрес и да запазят душевното им равновесие.