Последните месеци и аз се изтървам да споделя "Есента ще бъдем с Марчето в първи клас". Допускам, че има неща, които ще ми се сторят непознати и позабравени, щото бях преди 20 години на нейния хал. Обаче специално за математиката мисля, че ще се налага да се понауча да смятам като първокласник, за да бъда в полза на детето, но само ако сметна, че има нужда.
Скоро една майка (засякохме се при сем. лекарка) сподели, че второкласниците смятат с "преминаване" по много странен начин - нещо, което аз правя механично наум и дори ако трябва да го обясня - ще ми е малко трудно.
Но пък да губим с детето взаимно време и нерви с общи уроци и задачи - това си е за мен излишно.
Сякаш някои родители в днешно време прекалено силно се вживяват в тази си роля и в стремежа си да избутат отрочето в първите редици на класа или у-щето се забравят :)
С удоволствие бих си припомнила забравени неща от преди много години, но да бъда и аз пак в 1 клас - тц

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите