Въпросът ти е двупосочен: 1. дали родителите помагат на децата си с уроците и, ако да, 2. дали се затрудняват с материала.

1. Моята дъщеря е първокласничка и започна на 5г. В началото аз също разсъждавах като Дара. Аз самата съм била винаги отличничка и никой никога не ме е подтиквал да уча. Просто си ми беше съвестно, ако не си напиша домашната или не си науча урока и сядах без подкана. Майка ми никога не е проверявала след мене. Но беше спокойна, защото виждаше, че нося 6-ци. Съответно, аз си мислех, че трябва да покажа на дъщеря си от самото начало, че трябва да учи самостоятелно. Да, ама - не... Първоначално контролът ми се състоеше само в това да я карам да си пише домашната и да проверя, че е четливо написана. С домашните се справяше добре. Но, след известно време, разбирам от други майки, че в час правели още куп неща, които аз няма откъде да знам, защото моята въобще не обича да разказва какво са правили. И не само в училище, а по принцип. Освен това почнах да имам проблеми да я карам да седне да пише домашна. Та... аз като се панирах, като се усетих как бавно, но славно изоставаме... моментално смених тактиката. Изисках всички тетрадки от учителката, за да видя какво работят в клас (понеже тука тетрадките за работа в клас ги пазят в училище), разпитах други майки. Оказа се, че моята дъщеря няма един учебник, те го били дали, но тя го завряла при нейните играчки и не го носела в училище. 3 месеца учителката не ме информира за това. След това: като отворих тетрадките за работа в клас... щях да припадна! На всяка страница започнато и недовършено. На всяка! А даскалицата само писала: не работи 1ч и 15мин., не работи 1ч и 30 мин. и т.н. Призля ми!!! Аз знаех, че тя ги наказва в коридора, когато говорят, но въобще не съм предполагала, че моето дете стои в коридора с часове БЕЗ ДА РАБОТИ, а учителката не ме е информирала никога за това... Идеше ми да я хвана за косата (даскалката)...
Както и да е... взех СПЕШНИ МЕРКИ. Почнах да работя с детето по 4 часа на ден. Като свършим домашната, допълнителна работа. Настъпих яко. И се забеляза огромно подобрение. Само че подходът на учителката не ми даваше мира. Осъзнавах, че тя просто не мотивира децата, разбрах от другите майки, че тези, които говорят или не работят, тя ги изолира в един ъгъл, и да се оправят, въобще не ги кара да работят, а работи само с тези, които изявяват интерес. Тоест, самата учителка не е мотивирана да работи. Все пак става въпрос за деца в първи клас. Естествено е да имат известни проблеми в прехода от игра - учене. Та... мислих, мислих и осъзнах, че трябва да я преместя в друго училище. Така и направих. Сега всичко си дойде на мястото. Новата учителка е млада, помолих я изрично за всичко да ме информира и тя така прави. В началото имаше 1 седмица нагаждане, в която дъщеря ми се пробваше пак да не работи, но учителката всеки ден пращаше бележки и аз знаех какво става. Допълнително промених тактиката на мотивация и вкъщи: от каране, преминах на награди за положен труд и сега, да чукна на дърво, всеки ден детето се хвали, че няма бележка от учителката, че работи в час и сама пожелава да си пише домашната.

Така че... от цялата тази история аз си извадих следните изводи:
1. Първолаците имат нужда от помощ главно за да се научат на дисциплина при ученето.
2. Имат нужда от мотивация, и ако тя е положителна, по-добре работи.
3. Всичко е индивидуално и има деца, които не се нуждаят от такъв стриктен контрол.
4. Родителите, които имат първолак, трябва да се учат заедно с децата си. Тоест, трябва да пробват и налучкват правилния път, защото той никога не е един и същ за всяко едно дете.

Затова аз лично горещо препоръчвам отблизо да следите детето поне първата година, сядайте да работите с него, за да го приучите на НАВИК и ДИСЦИПЛИНА да учи. Всички знаем, че в първата година е най-важна, и, тръгне ли детето с "късен старт", после може и да не успее да дръпне.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.