Все пак те прочетох... и смятам че тук се полага да ти се извиня. В смисъл - полага се не според някой или нещо а според мен и моето виждане. Само че не за това, че съм ти се карала или съм била ядосана. продължавам да твърдя, че не беше така, защото наистина не беше. Щеше ми се все пак да ми повярваш... Не съм искала и да звучи така, но явно така се е получило, след като смяташ, че съм била настроена против теб от началото - не беше така, наистина.
Сега... Това, което искам да кажа, е: Извинявай за това, че не приех начина, по който ти приемаш думите ми.
Това... Прочетох го, последното изречение, и не знам как ще ти прозвучи. Не е с цел да те обидя, нито е пренебрежение, просто - съвсем искрено се извинявам, и съответно смятам да се опитам да не повтарям същото... И също да не говоря толкова критично, макар че за това не обещавам - то не е с отрицателно отношение, а просто начин на изразяване на нещата. Само се надявам да не ме разбереш погрешно.
Ами това е. Пък какво ще стане по-нататък ще се види.