но колко време трае това?
пет години? дори десет?
ами после?
ох не знам...
защо някой ще иска толкова да го боли, за да покрие целите си уши с обици? или кожата си - с татуировки? че какво толкова му е на ушите и на кожата, че иска да ги скрие?
въпреки, че не е само и това, разбира се, това би било също толкова опростенческо, ако някой реши, че само затова хората посягат на целостта си по тези начини.
тук, близо до дома, има магазин за разни сладки работи и напитки - много го посещавам ; )
една от продавачките, мила, пълничка млада жена, в края на лятото си направи две татуировки - красиви, едри и цветни картинки на коте и цвете.
стори ми се леко странно, защото не ми изглеждаше такъв човек. сега, като казвам "такъв" не казвам "лош", много моля : )
след няколко време обаче видях съпруга й - едър, леко мрачен на вид млад мъж, мълчалив и такъв, от тези хора, които гледат да контактуват колкото може по-кратко с тебе, па макар и с риск да ти подадат погрешна кутия сок... доста свенлив ми се видя. та той беше обвит в татуировки! ама от главата до краката! направо шашкащо! : ) не бих си изкривила душата - имаше своеобразно очарование, наистина картините бяха свързани, нещо като разказ с много разклонения...
обаче...
като си представя как го е боляло...
и не само как го е боляло, ами... се чудя... защо, защо му е трябвало всичко това? ами ако отслабне? ами когато остарее и се сбръчка? ами рисковете от възпаления, първични и вторични? ами че то, ако ти е засегната някоя миниатюрна бенка, която после тръгне да расте? ми можеш и да си умреш така! ами втората картинка на момичето... такива проблеми имаше с нея - възпали се, пък не можеш да се къпеш като хората докато кожата зарастне, ами това си е нараняване, това си е вид посягане на целостта на тялото, разбираш ли?
и пак не само това. нямам никакво намерение да подценявам и омаловажавам решенията и желанията на хората. всеки си се докарва както си иска.
но... това с татуирането и обицясването навсякъде си е посегателство върху себе си. така ми се струва, не знам дали съм права, но така ми се струва.
че то после, това ухо-произведение, то ще се раздърпа, ще се развлече и.. абе... толкова неприятно може да стане... защо човек си го причинява сам?
имам, както виждаш, някои идеи по въпроса, но много се опасявам, че някой би могло да се засегне, въпреки че не това е целта на написаното от мене.
все пак пък, за да не остане като недомлъвка, ето:
всеки път, когато видя човек, който е изрисувал тялото си с татуировки, или го е пронизал с много обици, или е посегнал на целостта си по един или друг начин - първото нещо, което си помислям за него е, че той е един много неуверен, много потиснат човек, който никак не се харесва.
и веднага ми домъчнява за него.
изразът на това е едно веднага пръкнало се в главата ми: "ох, горкият...".
и не ми се струва никак въпрос на естетика.
естетиката и нейните изрази по тялото на човека са друго нещо, мисля.
вероятно просто имаме различно виждане за естетиката.
според мене като се върнеш у дома, като се съблечеш от обвивките си, като влезеш в банята и се изкъпеш - после си най-красив, когато си чист и такъв, какъвто си се родил и развил... някакси.
не, май не мога да го обясня : )
виж, аз също често ходя с кожени дрехи, също си обичам обущляците "ню рок дженерейшън", косата ми сега е синя, на всичките си пръсти имам златни халкички, освен на палеца на дясната ръка - загубих я, на лявото си око нося зелена леща, дясното ми си е черно.
но... абе и ти ме разбра за какво говоря, сигурна съм : )
ам... аз не изпитвам потрес от изгъзиците, както им казваш, просто... ми става мъчно за човека... и не, не смятам, че всичко е въпрос на естетика, по-скоро - на психология... някакси.