В тази връзка искам само да кажа, че познавам двама души, които искрено съжаляват сега, че навремето са си правили татуировка. Единият е вуйчо ми, който има доста татуировки и си спомням как му се беше възпалила ръката тогава и колко мъки изтърпя, докато зарасне. Сега, когато е вече мъж на около 50г. страшно много съжалява за това, но нищо не може да направи по въпроса. Другият е жена... директорка на детска градина. Не знам какви са й били подбудите да си татуира началната буква на името на ръката - малко над мястото, където би трябвало да стои часовника. Заради това си неблагоразумие, и през лятото ходи с дълъг ръкав или пък все си слага лепенка и само помислете какъв имидж може да изгради така - една директорка...

Аз знам, че нищо не знам!!!