Тъпото в "Страстите..." на Мел Гибсън беше, че се наблягаше твърде много на садо-мазото, за сметка на учението и посланията на Исус, ама какво ли разбиране да очакваме от католик, при това на име Мел Гибсън...

От друга страна обаче "Последното изкушение..." не претендира да показва действителния Исус, напротив - под маската на "Исус" във филма се показва всъщност... обикновеният човек, стремящ се да бъде Исус, да му подражава, да бъде "перфектен" като него, "божи син", неподаващ се на изкушения, с велика "божествена мисия" и т.н. и т.н. стремежи, дефинирани от нищо друго освен... човешкия ум, в който в действителност няма нищо божествено. Това е "Исусът" на човешкия ум в този филм - и затова много ми хареса, защото кореспондира с типично човешките самозалъгващи се стремежи към "съвършенство", стремежи, при които разбира се липсва осъзнаване на процесите в съзнанието, затова и в крайна сметка дефинираната от ума "божествена мисия" се проваля.