Гибсън е наскоро отървал се от наркотиците суперизвестен и богат чичко, навътре в световната конспирация (маите ли бяха предсказали края през 2012-та?), католик и т. н. но е интересен. както ти каза на едно другомясто - важното е да е качествено. дори да е подигравка. в този смисъл бих казал, че мога да простя доста неща на един човек, но не и това да е скучен.
това, че Гибсън не спестява подробностите е двояко - нещата не стават по-меки, само защото не ги показваме какви са всъщност, но пък от прекаленото показване какви са нещата всъщност едва ли някой печели плюсове за душевния си покой.

във филмите всеки може да види каквото има в душата си: в този смисъл аз не видях болен и объркан сектант в Страстите, докато Исус от Последното изкушение (книгата, конечно, той филма е доста под нивото и) беше едно уплашено и неуверено момче, дето така и не разбра какво става с него. добре, че книгата има други достойнства, като например невероятната любов към живота и неговите малки сладости, на този грък, чийто един друг герой се е бил с българите през първата световна.
в Страстите имаше един невинен, силен човек, който издържа страшни мъки. филмът е правдив (методика на разпъването на кръст и бичуването), каквото и да говорят разни хора, че човешкото тяло нямало толкова кръв. има, има.