Книгата не съм чел, но в интерес на истината във филма истинският бунтар е "Юда". Във филма той е представен като баш пич на място и истински мъж (а и ролята се играе от Харви Кайтел, да не забравяме!). Докато "Исус" (в изпълнение на Уилям Дефо) представлява някакъв раздиран от "вътрешни борби" и съмнения човечец, твърде несигурен, твърде колеблив, той в много по-голяма степен пресъздава образа на средностатистическия човек, осъзнал донякъде проблемите на човечеството, но не осъзнал собствените си влечения. А "Юда" е крайният бунтар, при него няма дребнави увлечения, но пък грешката му е, че си търси учител и залага прекалени очаквания в него, които впоследствие го разочароват (финалната сцена, в която "Юда" нарича "Исус" предател, е култова). "Юда" е бунтарят, който не попада на подходящото място и при подходящия учител ("Исус"). Всички тия герои обаче разбира се са символи и нямат нищо общо с действителните Исус, Юда и др. действително съществували исторически лица, просто символизират определени аспекти в съзнанието. Така аз го разбирам филма. Много ми хареса и как са представили "Павел" - като някакъв смешен търговски представител.
Иначе аналогията например с "Борба" на Ботев не е съвсем точна, само донякъде си приличат идеите в двете произведения. Творбите на Ботев обаче според мен са класи над Казандзакис и Скорсезе, нищо, че последните се славят с много по-голяма популярност.
|